Разбрах за Потопената църква преди няколко години от телевизионен репортаж на Петя Тетевенска. Бях затрогната моментално! Проучих доста за този храм. Мечтаех да се докосна до него и да го видя на живо.

Моят баща много ми е говорил за язовир Жребчево (някъде там е  бил войник) и когато видях църквата – изоставена и изправена като скелет на загубения български дух и култура, ми се доплака. Как никога баща ми не ми е споменавал за нея!

Та тук освен нея аз не видях нищо интересно! Освен прекрасната природа в дисхармония с останките на църквата! Могъща и красива все още, еднокорабна базилика с черупчици от сладководни миди по каменните си гранитни стени… издържала 60 години потопена във водата.

Църквата е кораб и няма да потъне никога!

А ние, хората, потопила своя кораб на вярата, на българщината и духа, не усещаме дори колко дълбоко сме се удавили в бездушието, бездуховността, разрухата, безверието и безбожието…

Църква без литургия, без камбана, без стенописи и икони, без двери… Опорочена, обругана, осквернена от хората. Да, от тези същите хора, които на големите празници и по повод са в църквата!

Целунах стените ѝ и се помолих да издържи още в годините, докато хората се сетят да поискат прошка от Бога и да променят участта ѝ. Питах се:

С колко ли вяра и любов е градена, за да издържи толкова години във водата? И колко ли силни са били хората, съградили я в бедността си, за да остане делото им, макар и потопено, напомнящо ни за висотата на духа, вярата и мечтите им? Колко ли вяра и любов към Бога трябва да имаш, за да построиш такъв храм? И колко ли трябва да си ги загубил, за да го потопиш и обречеш на унищожение? Има ли някъде другаде в света потопени храмове?

Отговорът ме разчувства и разплака още повече.

Не можех да стоя нагло пред църквата и само да я снимам като атракция. Тя говори красноречиво, макар и само със своя скелет и кръста над него.

„Народе????“

Но щом не разбрахме посланието на Дякона Васил Левски, как ще чуем гласа на на Потопената църква?

Тя е посветена на най-големия български светец Свети Йоан Рилски Чудотворец. И ще се моля на българския светия за чудото на неговата църква в България. И ще чакам да се случи.

Завършвам с молитвата на Дякона, преди да бъде обесен: „Боже, избави България“, и с думите на Св. Йоан Рилски, изписани на всяка негова икона: „Господи, возлюбих благолепие дому Твоего“/“Господи, възлюбих благолепието на Твоя дом“.

Дано държавата да изплува и да спаси църквата – своя храм на българската душа, на когото е длъжница.

Потопената църква не е краят на историята на село Запалня – този храм е част от наследството на Българската правословна църква.

Автор и снимка: Цвети Якимова.