Казват, че тази година ще бъде година на ново начало. Или по-скоро на прелюдия към такова, защото, както знаем, промените изискват време. Старото ще се затвърди за последен път, за да разруши основите си и да подготви почвата за новото. Кой ще руши основи или може би ще ги бетонира? 2026-а година започна с нова заявка – от Румен Радев, който неотдавна подаде оставка като президент на България и реализира своята политическа структура „Прогресивна България“ за участие в парламентарните избори на 19-и април. Очакван ход. Но необходимо и достатъчно условие ли е той, за да размести пластовете и да пренареди политическия пъзел?

Още в края на миналата година се чуваха прогнози на анализатори и управляващи, че е възможен завой в кариерата на Румен Радев. Те като че ли са били подготвени за един такъв обрат и са го предвидили спрямо бъдещите си действия. Сега около бившия вече президент ще се умилкват главно онези второстепенни популистки партии, които в своите постулати разпознават кремълския наратив. Знаете, че Радев е подозиран в такъв уклон отдавна, но аз не съм сигурен, че той е толкова предсказуем и ще си позволи да го свързват непременно и само с Русия или с някакви постсоциалистически доктрини. Може да изглежда всякак, но Румен Радев е като Бойко Борисов – те са зодия Близнаци и са изключително конвертируеми и адаптивни в политическия си спектър. Хамелеони, чието оцеляване в сурови условия не е чуждо. Разбира се, като профил са и изключително различни и не е идеята да ги сравнявам, тъй като вероятно и аз неоснователно ще бъда заподозрян в своеобразно пристрастие. В България, ако не си с някого, приемат, че си с антипода му, или обратно. Което не е вярно, понеже съм изключително критичен и към Румен Радев и го следя с интерес. Той има осанката и риториката, с която да внушава принципни позиции, но също така знам и че умее и да се изплъзва и разграничава, когато дадена идеология или платформа вече не му е изгодна. Пример – предложения за референдуми и отхвърлянето им и отношението му към ПП-ДБ. Политиката не изисква да си морален, а гъвкав. Тук не коментирам личните нравствени качества, а по-скоро професионалните. Много хора свързват широкото иначе понятие „морал“ с лоялност, доблест и постоянство. Е, пасиансите в парламентаризма са изключително динамични и там за такъв тип твърд морал е трудно да се говори. Дори често се заобикалят и закони и се спазва максимата, че всички са невинни до доказване на противното. И ако невинността им се потвърждава от съдебната система, която работи за тях, то изненадани от резултатите не следва да има. И в политиката е като на война и в любовта – позволени са всякакви средства. Може да не са богоугодни, но щом това е върхушката – тя решава. Ние просто избираме дали да го приемем.

Зная, че анализатори обвиняват Румен Радев за случая „Боташ“, по чиято сметка България трябва да плати поне 4 млрд. лева, а ако инфлацията се ускори – и повече. Много експерти определиха договора като нерентабилен. Дали повече плащаме, дали потребяваме достатъчно – това остава енигма. Времето ще покаже или може би ще потули. Казусът е възложен и се разглежда от ДАНС и прокуратурата. Вече Радев няма този щит и недосегаемост, които имаше като президент. И ако е извършил някакви злоупотреби, със сигурност всякакви евентуални компромати ще бъдат използвани и срещу него след изборите. Особено ако риториката му е антиевропейска и не я омекоти. Зависи с кого ще се коалира.

Астрологът и историк Силва Дончева загатна, че в предстоящите месеци за света и България ще се откроят повече военни политики и такъв тип управляващи. Не е изключено да се оформят диктатури. Може да заживеем в много по-сурова реалност… особено и ако външната ни политика го изисква. Както знаем, има намеса и влияние и от САЩ, и от Русия. Би би било положително за нас да спомагаме за дипломатическите отношения и да сме неутрални, без това да означава с неясна позиция. Но осъзнавам, че е почти невъзможно. България е лесно да бъде използвана от големите сили като лост на влияние и разменна монета в междуособиците на враждуващи световни елити. В същото време нейната духовна мощ и стратегически местоположение са и най-големият ѝ имунитет.

Румен Радев представлява колоритна фигура в обозримия калейдоскоп. Нормално е партията, която оглави, да привлече общественото внимание и както винаги става в България – да бъде възприет като новия спасител и месия. В това дълбоко се съмнявам – и не защото Радев няма тези качества. Напротив – има ги, но не съм сигурен ще ги използва ли по предназначение или за свой прерогатив. За целта ще трябва да застане зад думите от предизборната си платформа.

Истината е, че Румен Радев е диалогичен, аналитичен, премерен. Неговото най-силно оръжие е словото. Затова този път трябва да внимава с конотацията на речите си. Вече няма да е в ролята си на президент и ще трябва да е коректив сам на себе си повече, отколкото на статуквото. Досега винаги новогодишните му изказвания са обостряли гражданската чувствителност. Имал е право за много факти, които е излагал, но народът се питаше трябва ли точно тези разбори да звучат на прага на новите ни години. Някои българи постепенно възприемаха Радев за антагонист. За разединител на нацията. Други пък го разпознаваха като свой герой и протагонист. Знаете, че той беше архитект на някои решения, включително и фактор, спомогнал за появата на сравнително нови политически фигури като Кирил Петков и Асен Василев. Впоследствие обаче се отдръпна от тях, тъй като не бе съгласен с някои техни решения. И с право. Доколкото всичко това е било искрено…

Не съм нито от нихилистите, нито от възхвалителите на Румен Радев. За мен той трябва да е прецизен и да не се поддава на чуждо въздействие. Електоралната подкрепа, която ще събере, ще е задоволителна, но подозирам – недостатъчна за еднолично управление. Вероятно отново ни очаква фрагментиран кабинет. Ценно е и да се обгради не с бюрократи, популисти и чиновници, а с мислещи и креативни млади хора. Да се вслушва в съветите им. Много от  водачите на останалите партии не са флексибилни и отказват да слушат адекватните си приближени. Слушат само външни поръчки от знакови международни лидери или лакеите си.

Дали е консерватор или монументален комунист, дали е авторитет или подлога, дали е генерал в душата или само формално, дали е доброто или лошото ченге в екшъна, дали е спасител или разрушител… Всичко това са просто крайности на една черно-бяла рамка, в която напъхваме всеки човек. Вярвам, че Румен Радев е по-сложна личност. Иска ми се новото му начинание да не лъха на добре познати архетипи и да донесе вятър на промяната, дори и тази промяна да не бъде той. Не съм върл привърженик, но предпочитам да съм оптимист. С това инструментариум разполагаме. Онзи инженеринг, който ще бъде наистина ефективен, вероятно наистина предстои след години. Онази дисциплинираща ръка, която ще внуши респект и страхопочитание. Вярвам, че има такъв спасител, която ще оголи слабите места и ще ги излекува. Но това няма да стане с логорея и с имбецилни призиви. Ще стане с истинска опека и замах. И ако е правилното и нашето си, ще се усети. Да бъде!

Автор: Стефимир Гроздев