„Искам само да благодаря“ е новият музикален албум с фолклорна насоченост на Райна и се превръща в съществена част от музикалната съкровищница на македонското девойче. Сътворена е пъстра плетеница от различни мелодии и теми в рамките на една завършена съвременна концепция. И още веднъж доказва, че Райна все повече ангажира съзнанието на българина с народната музика в актуален прочит. Тя е проводник между вкоренената българщина и подобрените звукови традиции, които оживяват в автентични и авторски композиции.

„Гайди се чуват“ е първата песен в продукта. Тя се появи още през 2023-а година. Видеоклипът към нея е заснет на живописно място – на каньона на р. Ръчене при с. Камено поле. Красиви кадри, които допълват прекрасното въздействие от песента и изпълнението. Поздравления и за Николай Кръчмаров, който е сътворил аранжимента.

„Три години, майко“ докосна емоционално доста от почитателите на фолклора. Чувствен клип, тежко хоро и Райна като стожер със с едно категорично признание. Текстът е на Георги Нино, а експресивният аранжимент – на Недко Маджиров. Зурните наистина са характерната подправка тук.

„Шар Планино“ е интересна и в същото време класически издържана и поднесена, в по-умерено темпо, но е изпълнена изключително хармонично.

„Мъжко чедо“ е дело на Георги Нинов и Светослав Лобошки. Допада ми почеркът на Лобошки, за когото отдавна знаем, че е много силен в областта на българския фолклор и пресъздава идеите си комерсиално, мелодично и шлагерно. Песента веднага се забеляза, запеваема е, а екранизацията е с добра актьорска игра и разкрива исторически детайли за родовата памет по един достоверен начин.

„Манда майка си тихом думаше“ е другата композиция на Светослав Лобошки, която доизгражда красотата на албума. Допада ми смесването и ясно изразената мелодия. Изпълнението е майсторско.

„Кажи ми, моме Невено“ – съвместно с МФГ Годлевски Великден, е приятна, лежерна, успокояваща и те потапя във феноменална атмосфера. Аранжимента е създал Румен Иванов.

„Мама сина жени“ повдига духа и е заявка за страхотни танци и добро настроение по време на хоротеки. Тя е доста динамична и жизнерадостна.

„Мома в зандани“ има отличителен отсвир и също е сполучливо структурирана. Клипът е в унисон с текста и кореспондира с общото усещане. Отново се прокрадват красиви гледки и ракурс.

„Събрали се, мамо“ е весела, игрива и ни пренася в един красив свят, изпълнен с величествена природа и трепетите на младите български сърца, туптящи в ритъма на фолклора. Държа да отбележа, че по-дългата част от инструментала в края на песента е топ.

„Млада невеста под върба седи“ е толкова тъжно и нежно изпълнена… Кантото е ефирно като полъх. Песента разказва за връзката с любимия човек и природата, пред която никой не може да остане равнодушен. Напомня ми на „Жълта дюля, бело грозде“ като емоция.

„Ой, момче“ с Малин Домозетски е един от онези задължителни любими дуети, които от време на време присъстват в албумите на Райна. Малин Домозетски и Иван Дяков наистина имат бленда и тембър, които превъзходно хармонират с тези на Райна.

„Разболял ми се Никола“ е в типичния за албума стил и няма съмнение, че е намерила своето запазено място в него. Още повече, че тази песен също има история, която Райна страхотно е пренаписала.

„Гано, Ганке“ е уникална народна композиция, а вариантът на Райна е незаменим. Този хит и ще бъде пускан по всички празници в нейно изпълнение. Някак аранжиментите на Лобошки са много добре подплатени и окрупнени и са в абсолютен консонанс със звукоизвличането на Райна.

„Назим ми легна“ не е лесносмилаема. Иска време, за да вникнеш в нея. Слуша се бавно и с отношение към детайла. Прекрасен аранжимент, в този случай на Недко Маджиров.

„Пак баба не яла“ също е потенциален хит. Тя е една от изненадите в албума. Забавна, кръшна, пропита с нашия бит. Поздравления за Иван Йосифов.

„Ах, да знаеш, майко“ е предпоследната песен в албума и е една от тези, за които вярвам и знам, че ще се котира най-умело.

„Искам само да благодаря“ е заглавната и затваря впечатленията от продукта. Още от първите акорди се усеща, че изтъкана от силни чувства. Харесва ми как е конструирана, както и атаката в тоновете и инструменталът, за което заслуга има Валери Лиманов – Вайдин. Екранизацията ме разплака. Райна е демонстрирала прекрасна връзка с бабите в клипа, както постъпва с всеки свой почитател и човек, когото среща по пътя си. Да го погали, прегърне, да се усмихне… Човек с голямо сърце е Райна. Сензитивен изпълнител, който познава радостта и болките на хората… и затова е толкова близо до всички нас.

В заключение и аз искам да благодаря, че Райна ни поднесе поредния стойностен и изпипан албум. Не е пестила сили, идеи, брой песни…предполагам, и средства. Между редовете и звуците изпъква усещане за градация, българска мощ, здрави родови корени и ген, приемственост и неугасващи ценности. Допада ми ритъмът в някои песни. Много е ударен, със стабилен бас – усетих го на ежегодния събор в комплекс „Лаута“ в Пловдив, който Райна наскоро закри. Аз съм музикален ценител, който обича солидни аранжименти с богат фон. Зурни, гъдулка, гайда, кавал, тамбура, тарамбука, тъпани и т.н. (липсва ми само малко акордеон) оформят един приказен свят, един пищен празник, една фантастична митология с нови орнаменти. Харесва ми, че не е погубена автентичността. На хората им писна от постни и електронни аранжименти и тенекиени бийтове. Искат песни с душа.

Благодарим ти, Райне, че още от „Вековна земьо“ и „Самодива“ твориш фолклорни шедьоври. Такъв сериозен репертоар вече си натрупала, че заслужаваш един голям, голям поклон и голям самостоятелен концерт. Вярвам и знам, че тези песни ще се запечатат в сърцата и спомените на хората, които все повече ще усещат духовна връзка с предците. Всички имаме предистория, а „Искам само да благодаря“ ни помага да се върнем към прототипа на изконния си Аз. Към Създателя и висшия разум. Към първопричината да ни има. Точно тук, в България, която е защитена от глобални злини зона. Тук, където светци са съюзили сили и са направили рай. Моят инстинкт предвижда много добър прием и бъдеще за тази перфектна антология. Бъди благословена, Райна, и не спирай!

Автор: Стефимир Гроздев