През тази година Глория издаде два нови самостоятелни албума – поп-фолк албума „Най-добрите“ и фолклорния „Жива е България“. Рядко в днешно време изобщо има продукция на физическа носител. В поп жанра и народната музика определено има нови заглавия. Защо се получи този отлив във фолк стила обаче е предмет на друга дискусия. Важното е, че Глория никога не е пропускала да ни зарадва и винаги е била изключение от общите правила и тенденции. Дори да мине време, чакането винаги си е заслужавало. Така беше и този път, а сега ще разберете моето мнение защо е „Жива е България“ е терапия за душата и символ на родовата ни принадлежност.

Като по-пресен спирам вниманието си на фолклорния албум „Жива е България“. Лятото ни още повече оживя и се разтанцува под звуците на новите композиции на фолклорна основа на Глория. Актуалните предложения са няколко, а най-грабваща от тях по всеобщо усещане се оказа „Приказка за бисера“. Интригуващото заглавие и игривият ритъм ни въвличат в едно приятно чувство на свързаност с предците ни, българските традиции и поверия и позитивната нагласа към живота. Песента е своеобразна изповед и за екзистенцията на Глория. Аранжиментът е така структуриран, че хитовият потенциал е неизбежен дори и за хора, които не слушат този тип музика. Аз съм от любителите на фолклора – зависи от областта и интерпретацията, но винаги в сърцето ми трепва онази неподправена емоция за принадлежност към нашите ширини.

Заглавната песен „Жива е България“ е носител на родолюбие и съхраняването на утвърдените завети. Трогателна и тържествена, тази композиция е един апотеоз на произхода ни. Радваща е намесата на Глория в създаването на мелодията на тези две песни. Тя може да музицира, прави го добре и го знае, а доказателствата са още в първите ѝ албуми. Трябва винаги да е смела и да се доверява на инстинкта си да твори. Браво и на доказаните Катерина Кирянова и Димитър Петров.

„Нейната усмивка“, посветена на внучето Галина, е колаборация между Глория, Мариета Ангелова и Димитър Петров. Това е лична изповед за една от най-съкровените връзки – между баба и внуче. Кармична връзка, която трудно се дефинира рационално, но е по-силна от всичко и надгражда и възражда родови и поколенчески особености. Допада ми да я слушам – песента е приятно допускане в личния свят на Глория, където любовта към семейството и приемствеността са на почит. Устои, към които аз самият строго се придържам.

„Кмет да си“, от своя страна, ще звучи на много общински празници и е реверанс към градоначалниците, които често канят изпълнителите на празниците на съответните населени места. Много музикантски аранжимент, за който поздравявам Димитър Петров.

„Сватба“ е друго от новите хороводни предложения, което ме грабна с уникалното и въздействащо изпълнение на Глория – с добро разпяване и динамика, с присъщите за област Тракия мелизми. Така преди години харесах много и „Мома вода налива“. Тематиката е за вричането в любов и сватбата, която е част от нашия характерен бит и култура, с едни вековни архетипи. За даровете, кумовете и благопожеланията за кръщаването след венчаването. Надяваме се и тази песен да бъде клипирана, защото го заслужава.

Останалите песни са ни вече познати от последните години. От тях любими са ми три – „Пий, куме“, „Не тъгувай, момиче“ и „С любимите хора“ – с издържана мелодична линия и послания, пропити от емпириката на живота. На „С любимите хора“ винаги не просто се просълзявам, ами си плача стабилно. Разбира се, и „Песен за приятелите“ е една емоционална ревизия на човешките взаимоотношения и също ни докосва, когато я слушаме. „Да празнуваме“ и „Мерак“ са приятни, неангажиращи, а „Градил Илия килия“ е атестатът, че съвместимостта между Глория и Николай Славеев във фолклора е неопровержима. Всеки път гласовете им се допълват в хармоничен синхрон.

Впечатлен съм, когато виждам красива обложка на физическите носители, както и поне кратко описание на авторите и музикантите. За мен живите инструменти са много важни. Изпитвам гордост и уважение, когато чуя акордеон, кавал, цигулка. И не само. В този албум не липсват такива, а китарите понякога подсилват ефекта и придава атака в акордите. Може би от най-типично българските отсъства гайдата, което вярвам, че на по-късен етап ще се случи в някоя родопска песен, например – мисля, че много ще лежи на блендата на Глория. Имаме богатство на инструменти и трябва да го използваме за народната музика.

Книжното тяло е в приятни и нежни цветове, което омекотява сетивността на очите. Навсякъде ни залива визуален шум и е прекрасно, когато държиш в ръцете си нещо, което те привлича и си спираш погледа на него. Продуктът вече има запазено място в българското фолклорно наследство и надявам се – във фонотеките на потребителите. Глория винаги генерира добри тиражи, независимо от пазарната конюнктура, инфлация и т.н. Креативното решение с релефните изрязани букви с името на Глория е красиво. Подборът на снимки, символи и тоалети – също. Само искаме да виждаме Глория по-често усмихната – усмивката ѝ грее.

Различен, колоритен, носещ много българско настроение, уют и топлина е новият фолклорен албум „Жива е България“.

Чудесни са и телевиозионните версии с външните кадри на толкова забележителни места като Етнографско-възрожденски комплекс „Св. Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей, гр. Враца. Благодарим на всички замесени, които са спомогнали за цялостната реализация около създаването на албума и заснемането му. Слушаме го с удоволствие и ти благодарим, Глория. Нека България живее в паметта и бъдещето ни, а тези песни винаги да ни напомнят за нашия генезис.

Автор: Стефимир Гроздев