Огънят може да изпепели всяка планета, дом, съдба. Стихия, която в комбинация с останалите би довела и до тотална разруха. Или до много красива трансформация. Третата част на титаничния филм „Аватар“ – „Огън и пепел“, ни въвлича във вихъра на стихиите и разгръща вълнуващи сюжетна линия, която надгражда първите части. Режисьорът Джеймс Камерън е дал полет на въображението си по един още по-футуристичен и трансцендентален начин. Още повече, че той е сънувал някои от образите, които е претворил. Дръзка, вдъхновяваща и завладяваща – такава е „Огън и пепел“. Триумф на научната фантастика през 2025-а г.

В края на 2025-а г. беше премиерата на „Огън и пепел“, сравнително скоро след представянето на втората част „Природата на водата“. Само да 28-и декември от филма са генерирани приходи в размер на 655 млн. долара. Някои критични оценки определят „Природата на водата“ като посредствена, но аз не споделям това наивно мнение. Нито потвърждавам становището на филмови експерти, че в „Огън и пепел“ липсва разказ. Разказ никак не липсва. Просто се залага повече на ефектите и визуалния шум, в което някои послания се размиват. Определени фрагменти от екранизацията натежават. Визирам стрелби, гонитби, преследване. Екшън- и съспенс елементът са в повече за зрителите, които очакват малко повече баланс и хармония между хуманоиди и небесни хора.

Проблем за мен като зрител се явява и продължителността на продукцията. Очаквано е да е такава – колкото са и предишните, но все пак очаквах по-оптимизиран тайминг, на какъвто се надявам за евентуалните четвърта и пета част.

Впечатлен съм, че отново е застъпена темата за доброто и злото, казусът с преходността на тленното и вечността на духа и връзката ни с предците и природата. Това са лайтмотивите в лентата. Този път са пречупени през призмата на още една стихия. Действията се развиват на три нива и това прави зрелището еклектично. Механиката и кинематографията са пълномащабни. Формите на съществуване и преходът между тях се смесват все така сполучливо и ни показват, че плътта може да се подчини на духа. Противоборството между женската и мъжката енергия се запазва. Истината се състои в това да слушаш заветите на предците и порива на духа си, който зове за мир. Всяка война рано или късно приключва – въпросът е на каква цена и дали целта оправдава или не средствата.

Колизията между духовност и бездуховност се обуславя по-осезаемо от настъплението на новото племе на „пепелявия“ клан, който воюва изключително първично, с проява на брутален хедонизъм. В сюжета се преплитат зловещи и дори леко цинични моменти, които ни разкриват природата на Пандора в ниско проявление. За това племе няма компромис и жал. Коварни, непредвидими и жадни за отмъщение, те са необходимото зло, което трябва да умре, за да се утвърди жизнената концепция, че  доброто побеждава. За пореден път фигурират християнски препратки и алегории. На този принцип са изградени всички части. За някои зрители част от прийомите ще са езически, сатанински и сектантски, но все пак поантата е в неподправената вяра и връзката с Великата майка – богинята Ейва, на която „на`ви“ се уповават в моменти на безсилие. Тя е обединяващ елемент на първопричина и създател. А човекът остава малко или много користолюбив, погълнат от материалистични мисли и военна настървеност за доказване на безпредметно превъзходство.

Интригуваща динамика, внезапни прелюдии, драматични обрати и внушения… Всички тези похвати държат зрителя буден и любопитен да разбера триединството от завръзка, кулминация и развръзка.

Втора част надграждаше първа по такъв сюблимен начин, че ни потапяше в атмосферата на водната стихия. Тя показваше общуването между отделните индивиди, връзката им с животните и с подводния свят и уменията им да бъдат гъвкави плувци, ловци и стрелци. Да опазват своите блага, да почитат семейните констелации и авторитетите и да изследват дори научно своите открития и дадености. Още в нея се прокрадва и неподчинението при неправда – между Джейк Съли и единия му син, чиито взаимоотношения се изглаждат в третата част.

В „Огън и пепел“ ми липсва ми още малко изразена характерология на образите. Дихотомията между мъжките фигури на Джейк Съли и полковник Куорич претърпява метаморфоза и в някои ситуации се усеща, че сякаш са склонни да загърбят различията и да си простят, обединявайки се срещу новия враг. Но това са две фундаментално различни измерения. Водени са от различни потребности. Традициите, религията, културните особености поотделно са прекалено контрастни.

Ще разберем дали след победата на „на`ви“ е постигната абсолютна хармония и дали наистина съзаклятията са били своеобразен Антихрист. Или апокалипсисът тепърва предстои. Едно е сигурно – и „Аватар“ художествено се развива според човешката динамика на духовност. Виждаме, че светът все повече се обръща към първоизточника, към чистите архетипи на вярата. Може би хората първо сами на себе си трябва да дадем шанс. Да проектираме повече добрини, за да създадем един по-благоразумен и хомогенен ареал на взаимодействие. И сблъсъкът на ценности ще се заличи. Защото новият свят има нужда от повече конвергенция.

Автор: Стефимир Гроздев