Преди време един бивш служител от военизираните структури ми каза: „Моето момче – веднъж наведен, цял живот наведен. Запомни го!“. Тези думи ми се забиха, защото почти винаги преди това бях чувал друго – колко да сме адаптивни и гъвкави и колко е архаично да си принципен. Което с други думи винаги ми звучеше като: „продай се“, „направи компромис“, „започни с простотия и ще се прочуеш“ или „подчинявай се“, „ангажирай се политически“. Това, казано от хора, които първи са на мегдана да те сложат на амбразурата, ако си се продал, звучи абсурдно. Но все пак сме страната на парадоксите. Това забелязвам и сега на фона предизборните кампании и предхождащите ги инициативни комитети. На повърхността изплуваха обичайните заподозрени, подкрепящи силните на деня, които всеки път са различни. Някои после се отметнаха от позицията си заради идеологически сблъсъци.

Нищо в този живот не се постига само с труд и дисциплина – или поне не и в България. Малко са принципните журналисти и хора като Милен Цветков. Дори и той се е съобразявал с върхушката. Но има компромис и компромис. У нас трябва да си удобен, да служиш, да сервилен и раболепен. Тогава ще получиш и военни звания, и орден „Стара планина“, и пожизнен статус на недосегаем от служби, съд и прокуратура. Няма нужда определени хора да бъдат хвалени и оправдавани само защото са те, без значение дали говорим за артисти, политици и др.

На 25 октомври 2026 г. гласуваме за нов президент на България. Какви са новите въжделения?

Уклоните на настоящия президент Илияна Йотова нямат аналог – тя въплъщава същата форма на безпринципност, каквато се наблюдава в някои от нейните сподвижници в инициативния комитет. Неприятно е да видиш някакви известни личности, чинно наредени да си дадат благословията за кандидатурата Йотова. А знаем, че са там заради дивиденти. Това е една неосоц номенклатура, чието дюшеме нелепо скрибуца под напора на сенилни опорки и евтин популизъм. Доскоро Йотова беше в нафталина на политическия и светски живот, но възкръсна след бурното си минало, за да се включи в предизборната надпревара за президент.

Не че другата кандидатпрезидентска двойка е убедително добре приета. Жълтопаветни умнокрасиви мераклии за президентския стол – уанаби Гюро Михайлов и Георги Кандев, изглеждащи на моменти повече като интимни партньори или баджанаци, отколкото като нещо друго. Чухме наскоро Гюров, комуто възлагах надежди доскоро, да се опитва да коментира войни и военни конфликти с присъщи за политиците двойни аршини и демагогия. Защо много от актуалните лица се въздържат от оценка на действията на САЩ? Не само в контекста с Израел и Иран, а по принцип в годините. Защо евроатлантизмът непременно трябва да включва антируска риторика и пропаганда? Защо един лидер трябва да е олицетворение на една цяла държава? И защо никога за представители на САЩ и Великобритания не се говори като за агресори, а техните действия са винаги оправдани? Гюров не успя да излезе от положение при някои журналистически въпроси – той влезе в коловоза на интелектуално импотентен дилетант, който просто иска тази длъжност и я иска на всяка цена. Защо не си водеше академичните проповеди и научната дейност? Тази кампания не е като да се правиш на човек от народа, спортист, готвач, меломан и да играеш на „крачета“ в кабинета си. И в същото време отстрани да те снимат как мериш костюми, а ти да говориш високопарно… Избери какво и какъв искаш да бъдеш и бъди подготвен на интервюта. В една модерна кампания не можеш и не трябва да си всичко. Клишетата и заучените фрази не са подготовка. Не че за президенти и премиери са ни нужни само военни, генерали и пожарникари. Авторитетът е природно звание – не като тези за полковник на Лили Иванова. Да, тя и такъв статут получи. Но това е друга тема…

И пак като контрапункт се сетих за една известна чужденка – Драгана Миркович, която не спада към никоя партия и никога не е позволила властта там да я ухажва, но подари на редица хора в нужда дом и поддържа дворец, културно и историческо наследство на австрийската държава. Какво направиха нашите радетели? Какво подариха? Посрещаме комика Зеленски с почести, кланяме му се – включително и Мария Габриел, която не доживя ротацията с Денков. И после двамата с „просто Киро“ се изпариха в небитието – и те като Станишев, Дянков и сие. Докато тук като на партийно събрание мобилизираме на едно място Лили, Тити и компания, за да постелем червения килим на новите, добре забравени стари ешелони, доживотно неизлечими от Дънинг-Крюгер.

Очаква се балотаж. Наблюдава се известен отлив на избиратели на г-жа Йотова, тъй като във връзка с някои нейни становища в последно време се доловиха колизии и отчетлива амнистия. Тази нейна контрадикторност я отдалечава от евентуален твърд електорат. От друга страна, свежата двойката Гюров-Кандев се постара да обхване разообразен таргет, но доколко успешно – предстои да видим. В някои по-слабо населени места те все още не са достатъчно популярни. Самосиндикалното решение на Андрей Гюров, докато бе служебен премиер, да подпише 10-годишно споразумение за сътрудничество с Украйна, допълнително накара част от народа да се страхува на каква база е взето това решение и беше ли нужно. Това му навреди чисто имиджово до някаква степен. Казусът му с БНБ и с моменти от миналото му също не е завършен и дълго време беше тема „горещ картоф“.

При Йотова най-големият минус се оказа, че е обект на сериозен политически и обществен скандал заради издадени помилвания на осъдени лица, включително наркотрафиканти. Тази новина възпали част от обществото срещу нея. Нагласите по отношение на тези избори са динамични и постоянно променливи. Нямаше дори пряк дебат преди първия тур. Няма изявен лидер, в когото масово да се откриваме и да разпознаваме като свой водач. Без значение какви правомощия има един президент сам по себе си, той следва да е обединяваща фигура. И е такава не заради управленски функции, а за това комплексно каква личност е. Особено сега – на фона на ударите на дронове по кораби, пазарни флуктуации и волатилност и социални брожения в Европа.

Така че, как беше: „Веднъж наведен – цял живот наведен“. Президентът трябва да е достоен, достолепен и независим. Да не демонстрира уклон и опасни пристрастия. Да не се увлича по изкушения. Да не показва юмрук, зад който се крие популизъм и хаос. Това, с което е редно да се разграничи новият ни президент от ролята на Румен Радев като такъв, е оперативната последователност и ефективната дипломация.  За да избегне „цугцванг“ ефекта и всякакви проявления на ажиотаж. Личното облагодетелстване остава на заден план, когато представляваш цял един народ като държавен глава. С целия си арсенал от качества, умения и морал. Или си авторитет по душа, или не си. Доблестта не се купува.

Автор: Стефимир Гроздев