Има изпълнители, които са белязани от Бог с талант, който докосва. Призванието им е не просто да пеят, а с гласа си да въздействат. Те са пряката връзка с висшите сили, които ни направляват. Талантът се дава, но за да се развива, отговорността е лична. Радвам се, че Деси Слава съумя да остане вярна на духовните си търсения в музиката. Минаха много години от началото, но тя не предаде фолклора. Новата ѝ песен „България в душата ми“ е събирателна за всичко това, което Деси представлява като артист-изпълнител. Това е кулминация в кариерата ѝ обединяваща всички образи и години песен. Песен, която несъмнено ще пребъде.

Когато за първи път чух началните акорди на „България в душата ми“, като всеки българин, инстинктивно се разчувствах. Но интересното е, че не премина просто през слуха ми, а се настани трайно в ума и съзнанието. Всяка композиция, създадена от дълбините на душата, изразява личния почерк на твореца. В случая Деси е медиатор между нас, Бог и родината ни. Знаем, че България е закриляна. Ако не беше така, много отдавна сами щяхме да сме се затрили като ген, култура и история. Нас някой ни пази, но ако ние самите не вникнем в собствената си функция по опазване на идентичността и наследството си, ще продължавам да стоим в позиция на зацикляне. Или отдаване на почит към чужди народи.

Все пак сме земни създания и е нормално да изпитваме определена принадлежност. Знам, че има типаж хора, които са граждани на света. Границите са отворени почти навсякъде. Пътува се свободно. Глобализацията и конвергенцията дори размиват индивидуалностите. Да си българин обаче е предимно състояние на духа. Където и да сме, запазваме връзка с протипите и архетипите си. Ние сме нечии, произлизаме от някъде. Затова е добре да имаме автентичност и родова и национална памет. Паметта е признак на приемственост и гарант за стабилност. Когато си ничий, тогава си безпътен и изгубен.

Деси е един изключетелен творец, който чрез клипа си пресъздава идеята да си ничий в един чужд за теб свят, но да останеш българин в душата. Видеопродукцията е мащабна, а също и песента в цялостен вид. Красиви вокали, добра спойка между инструментите и страхотен аранжимент и канто. Снимачният екип и кастът са много добри. Фрагментите от етюда и оперетното усещане се проявяват като антипод на същността на героинята, носеща България в душата. Във всеки ъгъл, където се оглежда, я следва сянката на миналото и генезисът на личността. Затова и огледалото във видеото е като отражение на поривите на душата. Букетите, розите, белият цвят са символ на природата, чистотата. Костюмите и бижутата са нежни и стилни. Кадрите с възрастната жена като майка са доста емоционални за зрителя. Всеки детайл е на мястото си, без помпозност и излишъци. Поздравления за арт директорите и режисьорите.

Да се закълнеш в родината си е най-святото обещание, от което не може да се отметнеш. Деси Слава го е правила с всяка фолклорна песен, която е изпяла. Всички обожаваме „Пустоно лудо и младо“, „Сестра брата кани“, „Българи“, „Станкиното лице“, „Женала е дюлбер Яна“ и още някои други, които дори все още не е успяла, но вярвам, че ще запише и увековечи в албум на физически носител. Защото, каквото и да си говорим, албуми може и трябва да се издават. Щом поп изпълнителите го могат, могат и поп-фолк изпълнители. Още повече, че продукцията на Деси вярвам, че ще се продава повече от добре. Така е още от първия ѝ народен албум с орк. „Раднево“. С това е започнала и е редно така да продължи, защото има завръщане към фолклора. А поп-фолкът без съмнение ѝ е дал много. Тя е комплексен изпълнител. За нея няма рамки, етикети и граници. Душата на музиканта Деси е свободна и търси простор. Комерсите са си комерси, но имаме нужда и ние, и изпълнителите да бъдем себе си и да не участваме повече в бесни надпревари. Необходимо е да надмогнем егото си и правилата на суровия бизнес. Никога капитализмът и материализмът не са издигали духа ни. Напротив, те ни отдалечават от Създателя и Висшия вселенски разум. От първопричината да сме тези, които сме. Сливаме се с обстановки и пространства, но по пътя на оцеляването губим себе си. А нямаме време, за кратко сме тук и сме длъжни да се придържаме към себе си. 

Впечатлен съм, че Деси има влечения към езотериката и прераждането. Поздравявам я. Нека знае, че е създала правилната песен в точното време, защото по нумерология светът се намира в лична година 9 – т.е. затваряне на цикъл и подготовка за следващ. В такива години обикновено не се случва кой знае какво ново, а затвърждаваме традиционното, отхвърляме непотребното и оформяме средата за нови търсения. Музикантите са онзи фин сегмент от артистичния свят, който чрез творчеството си ни държи будни и свързани с вътрешните ни потребности. Точно те трябва с посланията си да неутрализират демонизма на световните елити, които ни призовават към антагонизъм и първични страсти. Може би за да ни държат в клопката на незнанието. Деси сама изтъкна в скорошен лайф във Фейсбук усещането си, че световни лидери контролират много от събитията умишлено. И то е така – преди и особено след пандемията. Но тези, които и да са те, няма да ни пречупят, защото Бог има план за всички нас, които носим талант и любов себе си. Не, това не са недоказуеми конспирации. Това е интуиция на едни невидими процеси, които видимо ни променят. Все пак последната дума не е на никого, камо ли на някой самозабравил си милиардер, а на Бог.

„България в душата ми“ е атестат за един патриотизъм в чиста форма, ненатоварен с политически нюанси. За една несломима вяра в неразрушимостта на корените. Ние имаме много опитности и животи, но в този живот сме българи и трябва да се гордеем. Благодарим ти, Деси, че ни го припомни! Успех с фолклорното турне! Знаеш, можеш, бъди! Не спирай!

Автор: Стефимир Гроздев