Има музика, която остава във времето. Стойността ѝ е безпределна и неподчинена на пазарните вълнения. Защото надживява краткотрайните тенденции и девиации. Албуми с подобна насоченост носят белезите на времето и утвърждават устойчив успех. Различни, смели, дръзки, авторски, зрели. Албуми на новото време и същевременно основаващи се на традиции. Такъв е и „Ново сърце“, за мен безспорно албумът на 2024 г.

Моят анализ не е закъснял, а бих казал, обмислен и „ферментирал“. Имах възможност да се наслаждавам на последната продукция на Любо Киров, който все повече се доказва като авторитет в музикалния свят на България. Последователен и методичен, с всеки следващ свой продукт той формира страхотна антология от звуци и картини. Не мога да подмина и клиповете му – винаги са изчистени, смислени и с общочовешки послания.

„Ново сърце“ е мелодична, запеваема и точно от онези събирателни екранизации, които обединяват съдби. Важна е идеята, а тя тук е реализирана изключително сполучливо и докосващо. Съвсем няма нужда от допълнителни ефекти и сюжети. Богатството е в простотата на думите и в акцента върху образите в клипа. Това е изкуство в най-чиста форма.

„Последното решение“ е друго въздействащо предложение с рок атака и динамика. Клипът е модерен и в консонанс със звученето. А текстът ни кара да се замислим, че няма време и трябва да се действа според поривите на сърцето. В парчето има тяга, която нахъсва да сме по-събрани емоционално.

„Вселена“ е дуетът с талантливата Михаела Маринова, чийто глас уникално съвпада с този на Любо. Чисто темброво и като бленди гласовете им се преливат в океан от красота и музика и се претворяват във водопад от вълшебства. Песента е като разказ за една необятна Вселена. Изпълнена категорично и нежно, „Вселена“ е като муза и заявка за истинската и проникновена любов.

„Восъчен герой“ е един от фаворитите ми в диска. Отново добър ритъм, канто и рок стилистика в комбинация със съдържателен текст. В песента се наблюдава градация, долавя се съспенс и това държи слушателя във вълнение до последния тон и акорд. Клипът е с история и е правдив, с леко милитъри и уестърн нотка. Локациите и китарите са перфектни имплементирани. Поздравления, Любо! Визуализациите също са от значение като допълнение към една такава отличителна песен, превърнала се вече в хит.

„Всичко е наред“ е трогателна, позитивна и ще пребъде във времето. Песен вечност. Моята любима. Видеото е мини филм разкрива умиляваща и силна житейска история с ретро привкус. Режисьорският похват и действието се разгръщат интересно и ангажиращо. Заснемането, монтажът и актьорската игра за мен са на кинематографски високо ниво. А и нали си говорихме за въздействието и колко е важно то… Тази балада не ни оставя безразлични, също както и „Всички пътища водят към теб“, „Още от теб“ и други в подобен стил и настроение. „Всичко е наред“ е за връзката с вътрешния ни и околния свят и с невидимите сили, които са по-живи отвсякога. За духа, който продължава делото си. За потребността ни от първоизточника и супер героите и близките, от които винаги имаме нужда. За прототипите, архетипите, за безсмъртието. И както обичам да казвам – няма минало, настояще и бъдеще. Всичко се преплита и тече в една непрекъсната последователност. Времето е в нас и ние сме в него. Вярата е неразрушима дори когато сме съкрушени. Щом Бог не ни е оставил, пътят е пред нас. Знам и усещам колко лична и преживяна е тази песен за Любо. За мен той е колос в музиката що се отнася до песни с подобни послания. Той винаги сродява на още по-достъпен език за нас духа с материята, за да ни напомни безболезнено, че… „Всичко е наред“.

„Пак с теб“ е забележителна и екзотична комбинация между нашия главен герой – Любо Киров, и Жени- и Иван Лечеви. Приятна мелодия и изпълнение, създаващи усещане за уют и разбиране. Екранизацията е футуристична. За сънищата и реалността, за взаимността. Една разходка между епохите и пространствата и история за многопластовата и непреходна любов.

„Има ли цветя“, този евъргрийн, оживява в нова музикантска версия с модерен звук. Решена е по различен, но все така фин начин… Получила се е чудесна еклектика и фюжън, без да се губи от оригиналната постановка и автентичността на оригинала. Много ми допада това преобразяване!

„Облаче ле бяло“ е голямата изненада, но звучи издържано и този мелъди рок фон създава една прекрасна атмосфера, в която потъваш. Отново поднесено с вкус, с отношение към детайла, жанрова приемственост и уважение към корените ни.

Акустичната версия на „Ново сърце“, с която завършва албумът, е класически обагрена и с отчетлив бийт. С пулсацията на новото ни сърце. Видеоклипът е пасторален и свежарски. Уникален и обобщаващ финал.

За Любо Киров жанровит диференциации са ненужни, защото той ги обединява в една изтънчена нишка на изкуството. Да, неговата музика е красноречива еманация на думите „творчество“ и „изкуство“. А „Ново сърце“ е калейдоскоп от мечти, надежди и любов. Без страх и агресия, залегнали в много от съвременните песни. Любо Киров винаги ни насочва към вярната за нас посока със силата на духа. Намира правилните думи и ги подрежда по начин, който ни държи вярващи, будни и добродетелни. Благодарим ти, Любо, че те има! Благодарим, че ни подари този албум изповед, в който толкова много хора са открихме!

Автор: Стефимир Гроздев