Свободата е най-проникновената еманация на Личността. Онази личност, която търси простор за изява в най-чист порив. Личността, която може да бъде потискана и поробена, но винаги намира време да изкрещи на целия свят: „Майната ви!“. Всеки от нас се е родил свободен и такъв ще отпътува от земните селения. Преди всичко сме отговорни към себе си, а Бог ни създава и напътства. Никой няма правото да бележи нашия жизнения цикъл до степен на изтриване на самоличността ни.

Бритни Спиърс и нейната биографична книга „Жената в мен“ са живото доказателство, че свободата няма граници и никога не е късно да разрушиш оковите на чуждото вмешателство. Вмешателство, прикрито зад фалшивото благоприличие на настойничество и покровителство.

Родителите ни нямат абсолютни права над нас. Всъщност ние не принадлежим на никого и никой не е наша собственост. Така е устроена Вселената. Можем да се срещаме и разделяме, да се учим взаимно и да сменяме роли в поредица животи, но не бива да упражняваме пълноправна власт над останалите. Преди всичко следва да сме независими, за да се проявим и да оставим своята неповторима следа в мирозданието.

Бритни Спиърс беше първият световноизвестен изпълнител от т. нар. попкултура, когото като дете прослушах. Нейните първи три албума носят топли спомени за едно време, което беше обещаващо и изпълнено със сладки илюзии. Тези илюзии впоследствие се превърнаха в красиви лъжи, а красивите лъжи струват скъпо. И нямам предвид като материална цена, а като духовна себестойност. Бритни е била дете, вярващо безрезервно в розовите момичешки идеали. Там, в Северна Луизиана, пеейки песнички и лежейки върху гладките градински камъчета, тя е имала усещане за приближаващи опасности… но и за Бог.

Изумителни са личности като Тина Търнър, за която вече съм писал… и Бритни Спиърс. Всяка сама по себе си е пример колко е важно да извоюваш свободата си. Да избягаш от натрапниците и да бъдеш непокорна в един свят, в който все още на действа принципът на пълното равноправие между половете.

Натрапниците винаги се крият зад маската на добрите намерения. Точно тези добри намерения, които са най-прекият път към Ада. Казват, че концепцията за Ада и Рая важи само за Земята. И аз съм се уверил в това. Тези понятия са алегория на страданието и щастието само тук и никъде другаде. Истината е, че земните ни изпитания правят духа ни по-съвършен.

Не ме учудва, че Бритни се уповава на Бог… особено на фона на събитията в нейния живот. Още повече не ме учудва, че е губила вярата си. Вярата не е константа. Понякога я тестваме. От успешния изпит зависи да продължим напред по-силни.

Книгата е написана изключително увлекателно. Още от първите редове те приклещва в пазвите си. В началото не се долавя онзи задушаващ съспенс, пропит в последвалите редове и страници. Биографията стартира с малко исторически данни за местоположението и годините на израстване и фамилията на поп изпълнителката. Но още самото детство подсказва, че Бритни няма да е случайна и че се е жертвала да изчисти някакъв кармичен родови дълг. Белязана от Бог да преобърне масовите представи за сексуалността на една жена, тя много бързо ще докаже, че славата е нож с две остриета и царска корона.

Навлязла на една крехка възраст в суровия шоубизнес, Бритни през цялото време се бори за себе си. Дава идеи за музиката и концертните си турнета. Танцува и пее до припадък и се усмихва широко. Тя е блестящ пример за работна етика и творческа изобретателност. Но наоколо дебнат всякакви зверове, готови да се възползват от нейното благосъстояние и да я разкъсат. Сякаш не им е достатъчно просто да я ограбят материално, а и да я осакатят морално. От книгата си потвърдих представата колко добър човек е Бритни Спиърс. На по-ранните си фотосесии е изключително миловидна. В този ред на мисли считам за грешка, че биографията не е подкрепена със снимков материал, за да се направи съпоставката със сегашно време. Сега очите ѝ са тъжни и някак дори налудничави и молещи.

Още в някои от първите си песни като „Lucky“; „Overprotected“; „Everytime“’; „I am not a girl, not yet a woman“ тя разкрива свои лични истории, но много от нейните почитатели тогава са били малки, за вникнат между редовете на скритите послания. Вероятно продуценти и нейното семейство са екип, който е съставил пъклен план за унищожаване самоличността на наречената от цял свят „поп принцеса“. Или просто е материализирала онова, което е изпяла. Още един атестат, че думите носят енергия. Тези композиции са били като зов за помощ и хвърлена ръкавица към аудиторията. Така по-късно възниква движението „Освободете Бритни“, сформирано от нейни почитатели. И до днес те кръвожадно я бранят от лапите на заложниците, макар че попечителство на баща ѝ неотдавна отпадна.

Книгата е добре подредена емоционална вихрушка, която не оставя читателя равнодушен към тази изпълнена с възходи и падения съдба. Не бих я упрекнал за нищо. Бих я поздравил за смелостта. Да преодолее професионални и лични предателства… да се бори за децата си… да изстрада любовите си… да прости на родителите си… Да, тя е простила. Нормално е да иска да продължи напред. Не говори за никого с лошо и няма излишни цинизми и обиди – само казва истината с реални извадки. Бритни винаги е готова да пожелае най-доброто дори на най-големия си враг. Според астрологията нейното число на живота е 33, което свидетелства за духовна трансформация и напредък. Нямало е как да избегне такава турбулентна съдба.

Онова, което е искала в своя живот, е единствено нормалността. Първо – нормалността на едно младо момиче, и после – на зрялата жена. Затова цялата биография носи усещането за скъсания преход между тези два периода. Самата тя казва: „Вече не бях момиче, но още не бях жена“.

Да, несъмнено е допуснала своите грешки. За Бога – тя е искала да бъде оставена да греши! Най-подсъдимият според духовните закони грях спрямо нея е от страна на нейния баща – а това е именно самото попечителство. Чрез него се осъществява тотален контрол над нейните приходи и имущество и човешка свобода. Не по-малък е грехът на останалите ѝ близки хора, че са били достатъчно безучастни, за да допуснат планът да се реализира по възможно най-болезнения начин.

Искрено съжалявам, че е трябвало да понесе също толкова болка и в любовта и особено травмата от принудителния аборт от Джъстин Тимбърлейк. Именно тук прокарвам тезата за неравноправието между половете. Колкото и солидарност да сме интегрирали, хората оставаме диваци с комплекси. Жаждата за надмощие и конкуренцията за оцеляване ни обезличават. Когато си световен и културен феномен, ставаш обект на преследване и изнудване от страна на папараци. Тяхното нахлуване в личното пространство на Бритни раздира нейната психика. Към днешна дата Бритни е свободна… но не е същата! Освен в добрите си намерения към света. Тя все още може да легне върху онези гладки градински камъчета и отново усеща Бог. Само че е променена. Загубата е за нея самата най-вече. Тя вече има право на себе си, но може би е изгубена. Дано се намери изцяло! Съвсем не го казвам само за да чуем нова музика от нея. Сега тя заслужава да си почине и да живее!

Благородна, честна, непримирима, талантлива, вярваща и обичаща… Бритни е явление, което вече се е записало в историята и все още не е приключило развитието си. Жената в нея може би ще открие нови хоризонти и поводи за вдъхновение като изпълнител и родител. Дотогава тя остава еталон за преродения самостоятелен и смел човек, усетил вкуса на победата от свободата. Все още се надявам да видим онази миловидна усмивка от нейния дебют.

Автор: Стефимир Гроздев

Снимка: TMr