Подобно на прелетните птици се завърнаха и предсказанията за бъдещето на долара. Санкциите срещу Русия заради войната в Украйна са изградени около достъпа на страната до чуждестранни валути, особено до долара, който доминира в световната търговия и инвестиции. Следователно – страните, които искат да избегнат подобна съдба, би трябвало да диверсифицират далеч от американската валута. В това има известна логика, но истината е, че доларът не може да бъде избегнат и той ще остане ключова валута в света на търговията и при трансакциите, пише Меган Грийн, главен икономист в Kroll, за Financial Times.

Централните банки диверсифицират своите резерви и това ще продължи. Делът на долара в чуждестранните резерви се понижи от 71% през 2000 г. до 59% през третото тримесечие на 2021 г. Той обаче все още е близо три пъти по-голям спрямо този на валутата, която го следва – еврото. Една четвърт от резервите в долари са се насочили към юани. Останалите са към валутите на по-малки икономики, включително на Австралия, Канада, Сингапур, Южна Корея и Швеция.

С изключение на Китай всички тези икономики се присъединиха към санкциите срещу Русия. Трудно би било да има бъдещи геополитически конфликти, които да предизвикат сериозно разцепление между тези съюзници. Имайки се предвид размера на тези икономики, прехвърлянето на резервите във вонове или крони, например, едва ли би предоставило начин за избягване на финансовите санкции. В извънредни ситуации всички тези валути са защитени чрез суап линии в щатски долари.

Китай не се присъедини официално към санкциите, което кара някои да твърдят, че юаните могат да се превърнат в начин за заобикаляне на финансовите оръжия на САЩ. Това, че Пекин не е наложил санкции в този случай обаче не означава, че няма да го направи в други – както показва примерът на Литва. Въпреки че делът на юаните в световните валутни резерви е по-малко от 3%, някои смятат, че руската инвазия е път към увеличаването му. Золтан Позар от Credit Suisse смята, че Китай може да купува евтино руски стоки и да ги предлага заедно с китайските за създаването на глобална финансова система, наподобявайки златния стандарт.

Дори Китай да иска да направи това, има големи пречки пред страната. Някои китайски банки вече ограничиха финансирането за закупуване на руски стоки, опасявайки се от вторични санкции. За Китай и Русия също така би било трудно да извършват трансакции само в рубли и юани. Китайската валута не е конвертируема извън страната. А и какво би правил Китай с рублите? Преди войната по-голямата част от руския износ за Китай беше деноминиран в долари и евро.

И последно – как Китай би намерил средства за масово изкупуване на руски стоки? Страната може да продаде облигации, но това ще подкопае стойността на оставащия в долари китайски дълг. Като алтернатива Китай може да напечата парите, но това би ускорило инфлацията в момент, когато Комунистическата партия се опитва да стабилизира икономическия растеж.

Освен това Китай проявява слаб интерес към възможността да се откаже от микроуправлението на икономиката си чрез обвързването на валутата си със стоки, които не може да контролира. Има причини зад провала на златния стандарт. Обвързването на валута с дадена стока връзва едната ръка на централната банка по отношение на подкрепата за растежа или мерките срещу инфлацията.

Използването на юана като глобална резервна валута също така би изисквало пълна конвертируемост и открита капиталова сметка. Тъй като Китай се опитва да балансира дългосрочните си цели като финансова стабилност, общ просперитет и мерки срещу изменението на климата с краткосрочните, включително икономическия растеж – е малко вероятно страната да се откаже от контрола върху финансовата система и капиталовата сметка.

Напротив – изглежда, че Китай има траен ангажимент към долара, продавайки суверенни облигации, деноминирани в зелени пари в продължение на пет години подред. По този начин правителството създава пазар на офшорни доларови облигации с различни падежи, за да улесни китайските компании да вземат заеми в долари.

Ако няма фиатна валута, която би могла да подкопае ролята на долара, биха ли могли да направят това дигиталните пари? Криптовалутите са оценявани на около два трилиона долара към 15 април, но не е ясно каква ще е стойността им утре. Това всъщност се равнява на около 15-процентен дял от глобалните валутни резерви. Дигиталните портфейли са тромави и все още не могат да се използват за закупуване на хранителни стоки или за плащане на данъци, да не говорим за танкер, пълен с петрол. Междувременно стейбълкойните могат да укрепят ролята на долара. Според Bloomberg има над дузина стейбълкойни със значителни пазарни капитализации, свързани със зелените пари. Техният растеж само увеличава нуждата от долари.

“Империите имат падения и възходи. Валутите поевтиняват и поскъпват. Войните имат победители и губещи”, отбелязва Позар. Това е вярно. В един многополюсен свят би било възможно да говорим за алтернативи на долара. Но той няма да бъде заменен, заключва Грийн.

Автор: Николета Илиева