Българският народ е олицетворение на Вазовата метафора за „един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава“. Метаморфозите, през които сме преминали, са съдбовни. Героизъм, успехи, но и много лишения, падения и нищета. Вечни радетели за свобода. Днес свободата има друг прочит и измерение. Не съм сигурен, че се борим така самоотвержено за нея, както е било някога. Днес сме заложници на самите себе си и на политиката, за която гласуваме. Все по-отстъпчиви сме, все по-свикнали и притнихнали в собствената си нерадост. А носим в гените си онзи живителен устрем към напредъка, към избавлението от оковите. Той тлее и очаква онази искра, която ще го запали…

30 години преминаха в преход. Изреждаха се правителства – редовни и служебни. Електоратът им от значителен се свиваше. Крепяха се на коалиции. Сменяха имена и слогани. Някои изчезваха, после пак се връщаха. Други фалшиви герои безвъзвратно потънаха в забвение. Трети се криеха зад „чадъри“ и бизнес опека. Всеки идва, облагодетелства се и се оттегля в покоите си.  В статията си „Политическа зима“ разгледах първите години на демокрацията, белязани от Андрей Луканов и други протагонисти. Сега превъртам лентата до малко по-късни години.

Първите години на настоящото хилядолетие донесоха не по-малко колизионни схеми, подозрителни контракти и кадрови аномалии. Държавният апарат вече беше много по-гъвкав и функционален. Но свободата ни беше все така осквернена.

Смесицата между англосаксонски порядки и посткомунистически възгледи се оказа опорен стълб на последните две десетилетия. Стълб, който е пред срутване. Вече трябва да се облегнем на друг модел.

През годините ми правеха неприятно впечатление определени изказвания или прояви на социални министри като Емилия Масларова, Христина Христова, Лидия Шулева. 2000 година носи със себе си промени в статута на пенсионната система у нас. Тези промени излъчваха и грешки. Но всеки ги потулваше безропотно. Самодоволството, което излъчваха повечето министри от различните ресори, беше пословично. Те си изградиха един стереотип на поведение, който ги отдалечи  от редовия гражданин. Демонстрация на често неумело съчетани скъпи марки, катастрофални обноски, зле заучен протокол и етикет и една сенилна рустикалност струяха от техните екранни изяви.

Още поне от 2015 г. Европейската комисия посочва едни и същи грешки и препоръки, съотнесени към българския управленски състав.

Отсрочването на процесите по дела. Нуждата от освежен Наказателен кодекс. Липсата на последователност в дисциплинарните действия. Необходимост от актуализиране и преразглеждане националната стратегия за противодействие на корупцията. Овладяване рисковете при обществените поръчки и търговията с влияние. Предотвратяване на организираната престъпност. Само на думи чувахме рамкирани предложения за прогрес. Комисията препоръчваше ли, препоръчваше автономност, прозрачност и отчетност, но те станаха като мит.

Протестите през 2013 г. бяха знакови. Не само студентските. Тогава оставка от поста си като финансов министър подаде Симеон Дянков. Формалната причина за нея бяха емитирането на дълг и негодувание от страна на зърнопроизводителите. Стратегията на Дянков бе обвързана с финансова икономия и уж дисциплиниращ ефект, подобен на тази на Николай Василев, което не се нрави на мнозина. Дянков също изчезна от полезрението ни и рядко взима отношение по обществените процеси.

Министерство на вътрешните работи през турбулентната 2013 г. е получавало дарения от бизнесмени за определени услуги, заобикаляйки Закона за обществените поръчки. По думите на Меглена Кунева, тогава опозиция на ГЕРБ, през 2013 г. има 300 000 безработни, 2000 фалирали малки и средни предприятия и липса на вътрешно производство, като всичко това по нейните думи се е дължало на управлението на правителството, което тя определя като тип „разделяй и владей” и „криминализирана икономика”. Финансовият ексминистър – Пламен Орешарски, от своя страна тогава заявява, че ГЕРБ са „похарчили 18 млрд. лева повече от Тройната коалиция”, а „министерството на Дянков струва 6 млрд. лева”. Но Тройната коалиция оставя след управлението си половин милиард лева дефицит.

Близо 10 години по-късно ГЕРБ бяха разобличени от настоящия вътрешен министър Бойко Рашков, макар и без преки доказателства по много от казусите. Но все пак пропуснатите ползи или извършени злоупотреби са налице.

По време на ГЕРБ за укрепване на свлачища са дадени 570 млн. лева без конкурс. Публични предприятия са сключили договори за над 20 млрд. лева, от които 8 млрд. – без поръчки.

Агенция „Пътна инфраструктура” е платила над 1,2 млн. лв. за ръчно местене на конуси и пътни знаци.

Злоупотреби с In house поръчки също бяха разкрити, както и такива с държавни горски стопанства, физкултурни салони и т.н.

Изнудване на бизнесмени и фиктивни сделки, кухи обороти на фирми.

„Между 30 и 40% от парите – 50-60 или 70-80 млн. лв., превеждани авансово на представяли се за строители на АМ „Хемус”, са се насочвали към ГЕРБ, твърди Бойко Рашков, от друга страна.

Отделно от това, за ремонта на язовира „Пазар дере“ ГЕРБ са похарчили 2,35 млн. лева чрез държавната фирма „Монтажи“. А при проверка той се оказва празен. Същото важи и за язовирите „Злати войвода“ 3 и „Злати войвода“ 4.

Скандалите около вестник „Труд“ оставиха горчив привкус и в медиен аспект.

Непрофесионализмът около ремонти на Столична община под ръководството на Йорданка Фандъкова, пояснен от „Спаси София“ – също.

Санкциите по закона „Магнитски“ разтърсиха широката общественост и още повече дискредитираха някои и без това компроментирани политически играчи.

116 преписки от МВР по сигнали за нарушения от различен характер са изпратени на прокуратури с различни компетенци, като за момента са нежлижирани. Списъкът се оглавява от Иван Гешев, Делян Пеевски и др.

Същевременно като напредък може да се отчете, че Висшият съдебен съвет (ВСС) откри процедура по предсрочно отстраняване от длъжност на Иван Гешев. Предстои искането да бъде обсъдено на 12 април. Така или иначе са необходими конституционни промени и такива в съдебната власт, които да допускат повече коректив на дейността на главния прокурор. За момента той изглежда несменяем, а усещането за неговата ненаказуемост всява смут.

Впрочем разполовеният на две ВСС прокървя още през 2016 г. Получи се луфт между две колегии – съдийска и прокурорска. Редица знакови и показни убийства се случиха за отрицателно време тогава. На Веселин Стоименов и Александър Антов. Разстрели, чиито грохот още отеква в пространството.

Мътен бе и култовият казус „Яневагейт“. Куха експертиза, празни сигнали, липса на адекватни резултати. Димитър Узунов бе спуснат като парашутист от Борисов тогава.

Цацаратурата бе станала нарицателно и продължи идейната си линия в Гешевтура. Сотир Цацаров подаде оставка като председател на Антикорупционната комисия наскоро. Обвързаността му с ГЕРБ години наред по-скоро покровителстваше корупцията.

Новоизбраният кабинет има за цел да раздели функциите на комисията. Част от нея да се бори с корупцията при допълнителни разследващи преимущества – да провежда сама разследвания и да събира подходящи за съда доводи. Това донякъде се припокрива с дейността на прокуратурата, но така е по-добре за независимостта на КПКОНПИ. Втората мярка е тя да обжалва откази на прокуратурата за дела по подадени от нея сигнали. Третата мярка касае отнемане на незаконно придобито имущество. Дали КПКОНПИ ще заработи ефективно, или ще остане бухалка за прикриване на отявлени престъпления, предстои да разберем. Дано и тук не се приложи максимата, че пътят към Ада е послан с добри намерения. Помним, че експрокурорът и бивш председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев не допусна разследване на Бойко Борисов по случая „Ало, Ваньо“. По негово време комисията бе лост за влияние и упражняване на натиск от страна на ГЕРБ и ДПС.

Не посочвам, че настоящата власт е недосегаема и чиста като сълза от сърна, но на нея ще ѝ търсим сметка по друго време.

Толкова лъгано, толкова подритвано и все още оцеляло, нашето общество иска да покаже, че има позиция и трябва да я осветли, за да не продължават тези сценарии да се повтарят. Няма по-голяма сила от народа. Събуди ли се, може да помете всичко по пътя си. Да се отупа от прахта и от дрипите да превърне в броня и рицарски доспехи. Колкото и дълго да бъде лъгано, това не продължава безкрайно, защото той сам въстава срещу неправдата. И аз вярвам, че това време идва.

Снимка: БНТ