В световен мащаб има актьори и актьори. Сред жените нямам толкова предпочитани имена, но това не означава, че добрите от тях са по-малко от мъжете изобщо. Всеки актьор е носител на своите емблематични роли, с които ще бъде запомнен и записан в историята на киноиндустрията. Времената и държавите, в които образите им се разгръщат, са различни. Точно това прави всеки от тях уникален.

Напоследък съм почитател на личността и филмографията на Ан Хатауей. Съвсем не заради дебюта ѝ „Дневниците на принцесата“ – нищо лично, it is not my cup of tea. Да, може да се каже, че двете части на „Дяволът носи прада“ са притегателни и са лайтмотивът да я преоткрия, но сега ще ви представя моя топ 5 на филми с нейно участие. 5 задължителни ленти, които я изграждат като актриса с дълбочина и я правят една от съвременните любимки на киноманите.

2026 г. е особено силна за актрисата, която се оказа бременна за трети път. Честитя ѝ страхотната новина! Изглежда, и по отношение на работата си тази година е продуктивна – предвид броя на заснетите екранизации с нея. Ще се върна после на 2026 г., а ето я сега и моята подредба:

1. „Дяволът носи Прада“ 2. Мнозина критици ще възразят – защо точно втората част?! Защото там и като личност, и като персонаж Ан е надраснала себе си. Мъдростта и опитът си проличават през сегментите на образа ѝ и са адаптирани умело спрямо настоящето. С повече увереност и замах тя минава през калейдоскопа на ролята си, запазвайки автентичността си. Някои анализатори считат, че продължението е с по-слаба актьорска игра, забравяйки, че все пак филмът не е с дълбоко натоварена сюжетна линия, а е предназначен за повече развлечение. Въпреки всичко изненади не липсват. Допирателната между образите във филма и в живота на популярната акстриса е именно, че тя е емпат и същевременно амбициозен професионалист – и го демонстрира съвсем достоверно.

2. „Пасажери“ за мен е филм със заплетени завръзка, кулминация и развръзка. Със сложни, но и разбираеми причинно-следствени връзки. Следва се конструктивна логика и напрегнато развитие. Вплетена е трагедия, която е често срещана. Но нюансите около нейното разобличаване е истински цуг-цванг. Хатауей играе психотерапевтът Клеър. В търсене на истината тя се натъква на много мистерии, но всички те са проекция. Имплементирана е и темата за отвъдното. За погледа и светоусещането през друго измерение. Образите са наситени, но не са абсолютизирани. Те са и черни, и бели, и нюансирани. Това ни показва, че всичко е въпрос на призма, която може да се различава в условията на пространствено-времевия континуум. Самата Ан Хатауей в този филм е и мила, и готова да се защити, да се бори за човешките права. Минава през различни емоционални състояния и надгражда таланта си чрез похватите на актьорството. Не липсва и темата за любовта и лудостта в рамките на целия процес по въпроси и отговори за самолетната катастрофа.

3. „Тя дойде при мен“ е другата романтична драма, която приковава вниманието. Тук историите са няколко и се развиват паралелно. Изисква се време, докато подредиш пасиансите и разбереш колко са свързаните самите персонажи. Това изисква еднородност и между актьорите. Всеки от актьорите е централен образ в собствения си живот и в самия филм. Героите са характерни и екстравагантни, пълнокръвни. Включени са културни, общочовешки, расови междуособици, както и генерационни сблъсъци. Добрият финал е утешителен. Всичко това в съчетание с малко оперетен стил на действие от един момент нататък подхранва действието и сюжета. Сценарият е добре подреден и има възможност зрителят да добие представа къде е мястото на всеки детайл в него. Ан Хатауей тук е маниакално праволинейна съпруга на музикант в депресия. Оказва се, че мелодията и музата на живота му е една ексцентрична любовчийка преследвач. Срещата между тях е непредвидим и повратен момент във филма и променя живота на всички герои. Ан Хатауей отново разкрива едни амплитуди на игра, с които затвърждава позициите си в кинокултурата.

4. „Обратно в играта“ беше първият филм извън двата най-известни с нейно участие, който изгледах, и то с удоволствие. Ненатрапчива, но много трогателна и смислена комедийна драма, „Обратно в играта“ засяга поколенческа колизия и в същото време е обединяващ поколенията и порядките. Робърт де Ниро е изключително забавен в образа си, въпреки че съм свикнал прекалено и със сериозните му роли. Играе с финес и лекота, а Ан му партнира безкрайно релевантно. Толкова добре, че бихме могли да си ги представим като добър и резониращ тандем и в живота. Като професионалисти, като баща и дъщеря дори. Разбира се, ролите им търпят трансформация в хода на филма. Не липсва хумор – за щастие, не вулгарен. Приятен, омекотяващ и привързващ похват на сценария и режисурата ни кара да заобичаме персонажите.

5. „Планината Броукбек“ е тематичен филм за семейните ценности и техния разпад в името на едни висша и истинска любов между мъже. Да, не всеки би приел този наратив. Филмът е тежък и продължителен. През цялото време се усеща една невъзможност и необратимост, но именно това го прави неповторим. Проследяват се няколко житейски пътища. Тук поне за мен ролята на Ан Хатауей е по-притъпена и незабележима, защото на пиедестал са изведени другите отношения… но просто екранизацията е култова – и като игра, и като локации, и като символика.

Предстои да ви представя и втора част на другите пет задължителни филма с Ан Хатауей. Тя просто има свой чар, харизма и интегритет. Ролите ѝ в киното са свързани чувствено и с личността ѝ в реалния живот по един комбинативен и трансформиращ начин. Нали и тя е зодия Скорпион – няма как да няма метаморфози, чрез които винаги да възкръсва като феникс. Вярвам, че един от най-добрите ѝ образи предстоят, а тези до тук ѝ гарантират несъмнено един непоклатим постамент в киноиндустрията и шоубизнеса. Тя доказа, че не е една досадна лигла с жажда за известност и масови роли. Позиционира се представително в своята ниша и оформи разпознаваем за различните видове аудитория почерк. Тя просто може и ще го заявява и занапред.

Автор: Стефимир Гроздев