Ще се превърне ли главният прокурор Иван Гешев в изкупителна жертва? А може би в национален герой или предател? Или всичко това е театър, който да ни заблуди? Едно е ясно – парламентарната рулетка отново се е завъртяла и удобните досега изведнъж стават неудобни.

С поисканата от страна на ГЕРБ оставка на главния прокурор се създава една провокация, която задава много въпросителни. Досега не бе извършена съдебна реформа. Знакови дела висяха „на трупчета“ или бяха прекратени. Особено „Барселонагейт“. До момента Иван Гешев пазеше гърба на Бойко Борисов. Затова бе поставен на тази длъжност. Не като крепител на върховенството на закона. Знаете – срещу него имаше протести неведнъж, но наскоро от Висшия съдебен съвет го преизбраха, а механизъм за разследване на дейността му така и не се въведе.

След опита за атентат срещу него стана ясно, че той е на прицел. Това си беше чиста проба сплашване. Някои анализатори допускаха, че въпросният акт е инсценировка с цел да се отвлече вниманието от по-наболели казуси и Иван Гешев да бъде представен като жертва на системата. Зад опита за покушение стои неслучаен човек. Всички, които се упражняваха над опорките, че случилото се е посегателство над институция и човешки живот, могат да си отдъхнат. Иван Гешев е жив и здрав. Но вече е готов на всичко, за да защити достойнството си. Той е бил предупреден и подготвен, така че не знам дали елементът на изненада не бе изкуствен.

Скоро последва и поискана оставка и така двете събития стават подозрително свързани. ГЕРБ се надяваха да привлекат на своя страна ПП и ДБ за съставяне на кабинет и решиха да ги умилостивят и приласкаят чрез отписване на Гешев. Доста закъсняла оставка. Недвусмислено Иван Гешев призна, че е имало вмешателство на политици в дейността на прокуратурата и че самият той е взаимодействал с изпълнителната власт. Това са директни самопризнания за груби нарушения. В момента Гешев е един разярен мъж със засегнато его. Той не очакваше от Борислав Сарафов да се разграничи рязко от него и да го порицае. Но в тази игра на дивиденти всеки пази своя коз.

Сега ВСС откри процедура по гласуване на предсрочното освобождаване. Вече шестима прокурори я подкрепиха. Интересно е, че някои излязоха на протест след опита за атентат, но сега са по-тихи от водата. Защо? Защото вече не е в тяхна полза да подкрепят главния прокурор, който е в немилост. Според обвинител номер 1 доскоро прокуратурата работеше ефективно и безпристрастно, но сега хвърли сянка върху тези свои твърдения. Той и сам знае, че под въздействието на по-висшестоящи от него е покровителствал определени олигархични кръгове. Нямаше полза чак сега да ги разобличава. Сега отново Бойко Борисов ще излезе сух от водата. Никой не се замисля толкова сериозно, че той е подстрекател на тези процеси.

Адвокатът Емил Георгиев потвърди в предаването „Лице в лице“, че „когато магистрати имат данни за други магистрати, те не ги използват както е предвидено по закон и конституция, а за да могат да атакуват“.

В момента се прокарват сериозни изменения в методите на дейност на ВСС. Парламентарно представените членове на ВСС вече не трябва да са действащи магистрати. Така ще се прекъснат по-лесно порочни практики.

Според мен кадровите промени следва да започнат от ВСС, който представлява генерален катализатор на независимост. Кардинална конституционна реформа е средството за гарантиране на повече прозрачност в правосъдието. Необходимо е децентрализиране на властта на главния прокурор. Той се ползва с прекалено много привилегии по отношение на взимането на решения.

Наблюдава се дългогодишна повторяемост и симптоматичност на структурните проблеми в прокуратурата у нас. Гешев е само едно от разклоненията.

Редно е намесата на политиците в прокуратурата и ВСС да е подсъдима – без значение дали по линия на прекратяване и висене на дела, или заради някакво друго юридически аргументирано като криминално въздействие.

Адвокат Ина Лулчева отново пред „Лице в лице“ обясни, че законите се третират по различни начини и че целият сюжет около Гешев е мафиотски. Тя напомни за случая „8-те джуджета“ и че той не търпи развитие, а е вътрешно прокурорско престъпление. Личната ненавист и отмъщение според нея рядко водят до обективност. Структурата и отделната личност са еднакво важни в случая. И тя апелира в полза на измененията за нов състав на прокурорската колегия.

Наскоро служебният вътрешен министър Иван Демерджиев припомни, че прокуратурата държи на трупчета поне 100 знакови дела. Той посочи, че още миналото лятото е предал на министъра на правосъдието списък с 13 производства на ГДБОП и 23 производства на националната полиция, които според МВР се бавят от прокуратурата. Демерджиев е сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет, без да е установено нещо нередно.

Разполовеният ВСС прокървя и през 2016 г. Още тогава се получи луфт между две колегии – съдийска и прокурорска. Редица знакови и показни убийства се случиха за отрицателно време и отекват и до днес. Едни от тях са на Веселин Стоименов и Александър Антов.  Помним и хронологията по случая „Яневагейт“. Помним и смяната на Соня Найденов с Димитър Узунов като представляващ ВСС. Историята помни и не подменя фактологията. Чувството за липса на справедливост се носи във въздуха като уж фалшив сигнал за бомба, която обаче всеки момент ще избухне. Бомба, която ще разруши из основи досегашното статукво. И ще отстъпи място за, надявам се, нов ред и повече прозрачност. А Иван Гешев – той дойде с много заявки. За независима прокуратура. За изтръгване на престъпността. За ревизия на приватизацията дори. Нека сам се запита какво от всичко това реално свърши и тогава да пристъпва към реваншизъм. С демонстративно късане на оставки няма да стане. Остава въпросът на какво и кого точно е изкупителна жертва Иван Гешев – на системата или на самия себе си…

Автор: Стефимир Гроздев

Снимка: БТВ