Не сме във времената на Цицерон, но и в днешни дни хората са хора, емоциите – емоции, разиграват се битки, врагове стават приятели – и обратно… Пътят към Ада е осеян с добри намерения, както знаем. Но зад тези привидно добри намерения понякога се прокрадва… риск. История между древногръцкия тиран на Сиракуза Дионисий Втори и неговия доверен възхвалител Дамокъл ражда идеята за т.нар. „дамоклев меч“ – метафора за „надвиснала опасност“. Тя касае предимно овластените елити. Те са мнителни, предубедени и изпитват перманентна боязън от смъртта, което ги прави нещастни. Това е цената на властта и материалните богатства.

Все още сме във фаза на преговори за съставяне на кабинет при връчен първи мандат на ГЕРБ. По всичко личи, че за този кабинет с претенциите за експертен гласове ще има. ИТН и ДПС са в поддържащи роли. И все си мисля, че винаги са били. За едните знаем, че са сиви кардинали, а другите се появиха с идеята за „изчегъртване“ на престъпен модел, в който така или иначе също са участвали. Аз знаех, че функцията на Слави Трифонов да се прави на месия нито е случайна, нито е безкористна. Управляващите у нас са приятели, докато интересите им са успоредни. Ако тръгнат в различни посоки, стават кръвни врагове. След време може и пак да си попадат ръка – я публично, я под масата. Как да имаш вяра на такива хора? Те са непредсказуеми за самите себе си, което ги прави опасни за общество. Общество, проядено от вредители, няма повече нужда от такива.

Дълго време и Бойко Борисов се скриваше зад маската на благоприличието, за да оправдае, опровергае или потули свои мътни деяния. Но след случилото се с главния прокурор Иван Гешев вече е вън от съмнение, че бившият премиер все още държи България в шепите си и разполага с нея като с бащиния. Без значение кой отвън или отвътре му дърпа конците. Властта му не е изчерпана! Но всяко начало има и край.

Поисканата оставка на Иван Гешев и предшествалият я опит за атентат спрямо обвинител номер 1 онагледиха болните места на съдебната система. Всички в един хор популистки апелират за съдебна реформа. А къде бяхте в последните 30 години, за да я осъществите?

Прокурори излязоха на протест след опита за покушение. Защо не протестират сега, когато Гешев е мишена? Всеки се страхува за живота си, а на чужд гръб и 100 тояги са малко. Сега Гешев ще разбере кой му е бил истински приятел. Във всеки случай това не е бил заместникът му Борислав Сарафов. Изтече скандален запис с разговор между двамата, в който става ясно, че „нещо ще се случи“. За едно обаче не бе подготвен главният прокурор. Че Сарафов от страх ще се разграничи от него и дори ще го обяви за психически нестабилен. Да, вероятно когато засегнеш един честолюбив мъж, ще си навлечеш гнева му. Колкото и да е изкривена дума „чест“ днес.

Гешев ще си отмъсти. И вече започна. Действията му могат да бъдат първични, но придружени с извадки от кореспонденции. Психологическият му портрет е на личност с буен нрав.  За да бъде толкова години на тази позиция и да обслужва интересите на ГЕРБ, значи може да се очаква всичко от него. Сега, когато войната става лична, средствата за разчистване на сметки са много и всичко е възможно. Всички са на амбразурата.

Твърде много време се отдели за провеждане на неефективни преговори за редовно правителството. Президентът Румен Радев умело си „тупа топката“, наблюдава публичните дебати и ексцесии и от цялата тази следизборна какофония печеливш е… самият той! Служебното му правителство си провежда кампании и политики, но не те са във фокуса на обществено обсъждане. В цялата тази демагогия борбата е кой е по-луд от другия. И под „луд“ имам предвид кой е по-нагъл, хитър, безпардонен. Със сигурност всички тези хора са изгубили очертанията на редното и нередното. Всички заживяхме в една колективна и безгранична ненормалност. Не ни трогват вече дори грубият тон и изказ, нито парламентарният произвол. Много субективни истини и нито една абсолютна.

Разделителните линии се задълбочават. Вървим ли към шести поредни избори или може би не? Досега вече трябваше всички да са си научили урока, който се кълнат, че знаят – а именно, че държавата се нуждае от адекватен бюджет с приемлив дефицит; минимизиране на корупцията и организираната престъпност за улесняване пътя към Шенген; оптимална стратегия за влизане в еврозоната; управление и изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост; прозрачна съдебна реформа и въвеждане механизма за разследване на главния прокурор… Много приоритетни групи и сектори все още са в очакване на влизане в сила на промени, проектозакони и всякакъв вид подкрепа.

„Продължаваме промяната“ отхвърлят подкрепата си за първия мандат, но същевременно очакват такава от ГЕРБ за своя. Не е ли малко двоен този стандарт? Хубаво е човек да има принципна позиция, но да се придържа към нея не само когато има пряка изгода. Имам усещането, че пропастта между Кирил Петков и Асен Василев се увеличава и в един момент те просто ще се разделят по линия на собствените си убеждения и приоритети.

БСП остава все така фрагментирана, както и ДБ. Въпреки всичко, въпреки всички свои грешки поздравявам Корнелия Нинова, че като жена удържа на думата си да не оказват подкрепа на ГЕРБ. Макар че по едно време беше готова да им подаде ръка, но тогава беше в състояние на нужда. Не че сега не е. Права е за това, че подходът на ГЕРБ за постигане на консенсус за правителство не сработи и беше еснафски. Точно като на битпазар, без концепция, с обещания към всички и всъщност към никого. Рухнаха джентълменските споразумения. Борисов е готов на всякакви безпринципни отстъпки за власт. Показа диалогичност, да – коварна и подла. За да му пристанат. Но те добре знаят, че клъвнат ли на неговата въдица, после ще са потърпевши и запокитени.

Прави впечатление, че партиите не представляват малка общност, а излъчват потребностите на собствените си лидери. Лидерите им имат твърде натрапчиво его, за да седнат на масата за преговори без каквито и да е предразсъдъци. Тези хора не са жизнеспособни да работят в екип и да демонстрират взаимна толерантност. Те се атакуват непрестанно и наблягат не на сходствата, а на различията си. Така дългосрочна и устойчива политика не са изгражда.

„Възраждане“ са контрапункт на всичко. Позициите им често са противоречиви, все така ексцентрични и догматично екстремистки. Според мен трябва да преосмислят фундаментално част от идеологията и структурата си, тъй като до момента обираха протестния вот само заради опозиционния си характер, но сега трябва да заложат на дипломатична тактика. Самоцелната алиенация не им е в плюс. „Възраждане“ са наистина като авторитарни християнски фундаменталисти.

Част от позицията им за коронавируса не беше почтителна и съобразена с реалността. Относно самия вирус като такъв, а не мерките около него, да подчертая. Освен това се оказа, че някои депутати от тази партия се ваксинираха, а в ефир се изказваха против тази постъпка. Несъответствия между думи и дела се проявиха и по казуса с чуждестранните НПО-та, които Костадин Костадинов отрича, а реално съпругата му се е възползвала от такива. Крадецът ни призовава да задържим крадеца. Антиевроатлантически дух, но депозити в евро. На кое да вярваме? Наблюдава се липса на всякаква легитимност и последователност в излаганите от него становища.

Дамоклевият меч е надвиснал над повечето ни политици. Но много от тях не подозират, че с един замах той може да разсече управленската им активност. В бурни времена на гордост и предразсъдъци може би всеки държавник следва да осъзнае, че властта е Божия воля, а не лична заслуга. Когато властта се ориентира в обществена полза, тогава е правилно консумирана. Всичко останало е злоупотреба с нея и бива подсъдимо – ако не от човешките, то от Божиите закони!

Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Уикипедия