Заплетено във възела на неразгаданото и непостижимото, човечеството се намира в един от най-трудноуправляемите си периоди. В сянката на отминали катаклизми, пандемия и война, а отскоро – и на нови разрушителни бедствия, светът е на прага на следващ етап. Етап на преосмисляне, на преустановяване на старите догми и обръщане към по-ефективни нива на взаимодействие. Като започнем от елементарните човешки отношения (които, оказва се, съвсем не са толкова елементарни) и стигнем до глобалната политика и икономика. Дали това е Гордиевият възел, който ще бъде разсечен – или не?

Обръщайки поглед към последната година на политическата сцена у нас, си даваме сметка, че парламентарните избори могат да бъдат безконечна игра на нерви и прехвърляне на „горещи картофи“. Личната и колективна отговорност са отживелица за едно сенилно управление, което смята себе си за първо и последно.

Единият от „горещите картофи“, който се прехвърля като вина между различните политически субекти, е забавянето на членството на България в еврозоната. Законодателни проблеми и по-точно липси и инфлацията са причини за това. Но къде се корени генезисът за тези причини?

Естествено, всяка власт обвинява предишната. За невзети решения, за допуснати грешки. Само че властта от години е една и съща, играе в общ цирк и е крайно време да се разбере, че ако някой не е гласувал дадени закони, то следващият е добре да не ги проспива. Безспорно още от времето на явното лидерство на ГЕРБ доста законодателни промени не бяха предприети, а други бяха опорочени.

В изискванията за членство е заложена по-ниска инфлация.

В икономически дефиниции още от 1994 г., залегнали в публикация от в. „Пари“, става ясно, че част от ефективна антиинфлационна политика е свързана с няколко признака: „стимулира се ръстът на предлагането, докато на пазара – вътрешния или чуждестранния, се предоставя възможността да определя структурата“. Това представлява т. нар. „антиципирана инфлация“ чрез замразяване на излишъка. Но тя изисква подготовка на данъчните органи.

Инфлацията е всеобщ проблем в случая, тя е и привнесена. Но това не означава, че няма възможност да бъде овладяна във всяка една държава. Съществуват инфлация на търсенето, на разходите и дори структурна инфлация. Добре ще е да си обясним различните им проявления, за да разкрием и разпространителите. Но инфлация на фона на структурна безработица вече е обществен проблем, тъй като в някои сектори няма заетост или повишение на възнагражденията, а в същото време цени на стоки и услуги нарастват.

Ако ускорената инфлация е повлияна предимно от ендогенни процеси, следва да минимизираме рисковете от тях моментално. Въпреки това в България царува едно обществено примирение по този казус. Ускоряване на инфлацията на общо основание и по презумпция не е прерогатив на производителите. Много цени биват увеличени тихо, мимоходом. Когато това се отрази генерално на бюджета на всяко отделно домакинство, хората го усещат пряко. Още не сме орегулирали достатъчно механизми за пресичането на ценовия скок. Освен това считам, че е добре да се планират повечето публични и частни разходи, както и да се оздрави финансовата дисциплина на всички нива. Това би облекчило последиците от ръста в цените.

Междувременно служебният финансов министър Росица Велкова посочи, че България „няма смисъл да иска оценка за влизане в еврозоната“. Не би трябвало обаче служебното правителството да отказва подобна оценка, дори и да е ясен резултатът. Подобен ход би могъл да се тълкува като индиферентност към този процес.

Свободна Европа разкрива същността на Маастрихтските критерии, които гарантират приемането на една държава в еврозоната:

ценова стабилност – инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на 3-те държави членки на еврозоната с най-добри показатели;

стабилни и устойчиви публични финанси – държавата трябва да не е обект на процедура при прекомерен дефицит;

стабилност на валутните курсове – държавата трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко две години и да няма сериозни отклонения в курса на нейната валута спрямо еврото. В случая на България такива отклонения няма как да има – валутният курс на българския лев е фиксиран към еврото;

дългосрочни лихвени проценти – дългосрочният лихвен процент в страната не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

България в момента отговаря на три от четирите Маастрихтски критерия. Проблемът е с нивото на инфлацията, която в България значително е по-висока отколкото в страните с най-добри показатели, както и със законодателните поправки, пише още Свободна Европа. Кодексът за застраховането, Търговският закон и Законът за мерките срещу изпирането на пари не са били приети окончателно, а законопроектът за промените в Закона за Българската народна банка изобщо не е внесен.

Макроикономическата ни рамка е сравнително стабилна. През последните години у нас има спад на бедността по абсолютни критерии. Но на ниво бюджет има нужда от корекции и консолидиране на партиите около подпомагане на целеви и уязвими групи. Необходим е консенсус. Същевременно дефицитът ни трябва да е под 3% като едно от условията за влизане в еврозоната. Процесът по интеграцията ни там стартира още с приемането ни в чакалнята. Тогава Бойко Борисов и ГЕРБ се окичиха с лавровите венци на победата, но след това нито те, нито правителството на Кирил Петков и Асен Василев възприеха отговорността насериозно, тъй като бяха заети с реванш и енергийни войни най-вече.

От своя страна Европейската комисия много пъти ни размахваше пръст заради корупционни практики, за които обаче тактично си замълча в разгара на протестите през 2020 г. с вероятния аргумент да не се меси във вътрешната ни политика. Но още тогава можеше да се самосезира предвид грешките при управлението на Бойко Борисов.

Коалиция на левицата, коалиция между Ива Митева и Любомир Каримански, обединение между Продължаваме промяната и Демократична България… са част от новите заявки за поредни съглашения в името на съставянето на кабинет след изборите. С тази задача Гордиевият възел допълнително се затяга. На фона на подобни формални комбинации ми се струва, че парламентът ще стане още по-фрагментиран.

Основните разногласия са междуличностни и обхващат ядрата на самите партии. Вътре в тях има стълкновения, пропити с преминали опитности, които не акумулират съзидателни послания до избирателите. Диференцирането по всякакви показатели разширява пропастта между партиите. Този път те са длъжни да си стиснат ръцете в именно на по-висшата кауза да има редовен кабинет. Стигат им две години несъответствия. Бюджетът и съдебната реформа са едни от най-важните компоненти.

Механизмът за разследване на главния прокурор Иван Гешев е друг възпалителен процес. 5 основни партии чрез процедурна схема доведоха до липса на кворум и съответно този механизъм не бе въведен. За него пледираха единствено Продължаваме промяната и Демократична България. Дано не се отметнат от тази си позиция, защото вече много двойни стандарти по редица казуси видяхме, особено в редиците на БСП.

Оставаме с усещането, че някои закони минават по бързата процедура, а други се забавят умишлено. Необяснимо е чий гръб пази Гешев и защо тази личност всява такъв страх у парламентарната конюнктура. Така се лишаваме и скорошното постъпление на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и от гарант за влизането си в Шенген.

Всички тръпнат в очакване на края на безпринципните фракции, работата на „парче“ и отлагането на днешните проблеми за утре. Случаят с „Нексо“ също дискредитира голяма част от управляващото звено, но за това – друг път. Поглеждаме към глобалната проблематика. В общия контекст фокусът съвсем не пада само върху нас, наблюдавайки какво бедствие сполетя Турция, как се изострят отношенията ни със Северна Македония и как войната между Русия и Украйна продължава да ескалира. Неизвестността е плашеща. Ребусът се заплита. Всички формации и индивидуални играчи по света и на родна земя е време да проумеят, че солидарността е най-висше благо и ценност в днешния ден. Решението е в смирението, покаянието, обединението около конструктивни инициативи. Не е време за еднолична власт, а за надмогване на егото на отделните индивиди в полза на нуждаещите се. Това ще ни спаси. Ако ли не – всеки ще достигне своята Голгота, а Гордиевият възел все така ще се затяга…

Автор: Стефимир Гроздев

Снимка: Уикипедия