България е на прага на поредни парламентарни избори. След последните такива в края на миналата година никой не предполагаше, че толкова скоро ще има нови. Дали „Продължаваме промяната“ (ПП) не се оказаха употребени от някои други партии, които в първия удобен момент им „подложиха крак“? Или може би партията на Кирил Петков и Асен Василев сама проигра шансовете си? Навярно парламентарната рулетка е зациклила… а може би ще се завърти в съвсем неподозирана посока… Ще разберем през октомври.

Зимата чука на вратите ни. Различни са залозите каква ще бъде. Говори се за крупен дефицит при необмислена разходна политика. Малко време бе дадено на „Продължаваме промяната“. Когато говорим за промени, те понякога отнемат десетилетия. Не ми се струва, че бяхме особено толерантни към тях. Други преди тях има доста повече време за доста повече грехопадения. Сякаш всички ненаситно искаха светкавична промяна – а след такова наследство нямаше как да стане!

Три партии допуснаха да мине вотът на недоверие, за да се стигне до сегашната ситуация. Не съм защитник на ПП, но и съдник няма да бъда. Моят скромен ценз позволява да кажа, че архитектът този обрат е… Румен Радев. Да, точно той. Тези момчета влязоха смело в дълбоката политика с неговото благоволение, а година след това… той се отрече от тях и стартира една хладнокръвна кампания в техен ущърб. Вярвах в Радев, подкрепих го като президент – дори когато всички протестираха срещу драматизма и вероятно популизма на новогодишните му постулати.

Изглежда, той мисли винаги първо за себе си. Умее безропотно и импозантно да лавира и да излиза от ситуации. Да, кабинетът Петков и Василев се провали в много отношения… но и в много успя. Казусът „Капитан Андреево“ показа, че корупционната практика там може да се разбие. След като 20 години сме поглъщали отрова…

Даже и по отношение на така преекспонираната енергийна криза имаше известни прерогативи – договореният азерски газ, газта от американския танкер и завършването на интерконектора с Гърция. Макар отчасти да се предполага, че служебният кабинет на президента Радев блокира газопровода. Това действие би бетонирало реабилитирането на „Газпром“, което никак не е учудващо предвид политическите наклонности на Радев. Не че тези на Петков и Василев спрямо САЩ не личаха също… Но зависимост от „Газпром“ за мнозина означава още козове в полза на Русия в рамките на войната срещу Украйна.

ICGB бе избрана като независим преносен оператор. Нейната управленска структура е следвало да се промени на двустепенна с надзорен и управителен съвет в срок до 31 юли. Авторитетни български медии обаче посочиха, че министър Росен Христов от служебния кабинет малко след това чрез протокол отменя решението за одобряването на надзорен съвет на ICGB. Енергийното министерство отхвърли подобна информация и допълни, че отказът постъпва от Агенцията по вписванията с мотиви за неизпълнение административни дейности по одобрение на решенията.

Не се знае колко са състоятелни упреците от страна на бившия премиер за това, че е имало свободни слотове в Гърция – те бяха опровергани от настоящата служебна власт. От енергийното ведомство твърдят, че слотовете са заети от частни компании.

Асен Василев, от своя страна, уточни, че до момента „Газпром“ не е изпълнява стриктно задълженията си по договора за газ спрямо българската страна.

Нужни са ни просто различни доставчици, не 100% закон за диверсификацията.

Цялостното прехвърляне на вина и неуредици на база конвенционални отношения и документи оставя зрителите и слушателите в неведение къде се къса нишката на доверието и комуникацията. Именно това отблъсква гражданите от институциите.

Дали новите избори ще акумулират ясно мнозинство? Съмнително е. Старите играчи пренареждат новите карти.

Имаме няколко опорни точки, по които да се движим:

• Планът за възстановяване;
• Инфлацията;
• Енергийната криза;
• Конституционните реформи;
• Еврото

Именно това са част и от разделителните линии между властимащите. Наскоро Христо Иванова се произнесе в полза на „технократично правителство без парцелиране“, което аз несъмнено подкрепям. Друг е въпросът, че го казва точно той… По аналогия на Радевата архитектура на събитията, и тук бих казал – Пътят към Ада е послан с добри намерения.

4-странната коалиция бе изпълнена с удари под кръста и разрушителни атаки. Никола Минчев от ПП заяви, че липсата на опит в техните структури е оказал влияние… но от друга страна, той добави, че тази липса е и липса на обремененост, каквато притежават партиите от обичайното статукво. „Политиката не е аритметика“, уточни още той.

Експулсирането на руските дипломати също бе спорен акт. От ПП смятат, че той е бил в обществена полза. Но какво казва бившият директор на ДАНС Цветелин Йовчев по темата…  Той смята, че инициативата е на службите. По думите му решението за експулсиране е трайно и почти винаги политическо. Йовчев счита, че е нужен анализ на риска… и чак след такъв се предприемат такива действия. Службите са се обосновали. Подозрения обаче будят политическите действия. За аргумент той посочва именно липсата на оценка на риска. Бившият директор разкрива, че подходът да се „изцеждат службите“ не е елегантен, тъй като информацията е използвана като политическо оръжие.

Въпреки това и той стои зад становището, че руската разузнавателна активност е добре да се ограничава. На това мнение са немалко хора поради факта, че през годините неведнъж тя си е служила доказано с користни цели. И все пак, би било по-уместно експулсирането да става по-постепенен начин. Службите разполагат с инструментариум за ограничаване на разузнавачите. С прогонването им губим информационни канали. Именно по тази причина не биваше Кирил Петков да влиза в открика конфронтация с Руската федерация по редица въпроси.

Вън от съмнение е, че Владимир Путин си има говорители и доносници. Имало е данни за отпускане на средства за формиране на процеси, потвърждава още самият Цветелин Йовчев. Така че, дори да не е грешен ход експулсирането, самият начин не беше този. Еквивалентно е и действието по задържането на Бойко Борисов, което бе окачествено като незаконно. Данни за такова има достатъчно, но изглежда, не са така конструирани, че да произведат ефективност.

Времето, в което „Продължаваме промяната“ се изявяваше като първа политическа сила, доказа, че амбицията и хъсът на младостта не са достатъчни сами по себе си. Факт е, че опитаха да поправят част от пораженията преди появата си, но допуснаха и редица компромиси. Нагърбиха се с доста задачи наведнъж и често целта им беше просто да разобличат предходната власт. Ако бяха насочили енергията си в посока на по-съзидателни практики, вместо в дежурната говорилня срещу мафията и Борисов, може би нямаше да си навлекат и гнева на толкова много депутати. Липсваше им още малко сговорчивост.

Гневът на бунта често е деконструктивен. Някои партии се оказаха по-хитри и ги подведоха, от което сега отново ще спечелят. Българинът има къса памет относно процесите. Медиите са силен инструмент, но те често не връщат лентата. Трябва да се научим да проследяваме ходовете и когато открием непоследователност в действията, каквато например демонстрираха Бойко Борисов и Слави Трифонов, да се разграничи от подобни лица. Първият рязко смени кожата си на евроатлантик и започна да предлага депутати срещу газова диверсификация. Другият четири пъти провали от офиса си сформиране на кабинет, заради което го предадоха и част от съпартийците му. А сега отново зове за референдум.

Безпринципност, дезертьорство, инкриминация – така ще запомним последните политически напъни и месеци. Риториката бе иносказателна. Континуитет между стара и нова власт отсъстваше. Дехармонизирана и криворазбрана стратификация. А може би ни е нужна меритокрация…

Както пее Лили Иванова в композицията „Маската“: „Пред мен спектакълът върви и публиката сякаш чака да види истински лъжи, да се качи и тя във влака. Зад маската на този свят аз виждам истински нещата. И хората ако заспят, оставам звук във тишината“. Може би след всички тези стълкновения всички оставаме като звуци в тишината… Защото се уморихме от лъжи и сподавени обещания. И е време спектакълът да завърши и да свалим маските. Най-вече онези, покриващи очите ти. Очите, казват, са прозорец към света. Нека проницателно и с чист поглед завъртим рулетката на парламентаризма… Само дано не се окаже руска тази рулетка.

Снимка: Pixabay