„След края“ е озаглавено новото музикално предложение на Симона Загорова. Още от първите акорди то е обещаващ хит, който бележи едно своеобразно ново начало за младата дама. Автор на текста и музиката е самата Симона. Аранжиментът е дело на Андреан Стефанов-Andro. Режисьор на видеоклипа е Ивайло Спасов.

С премерен финес и сексапил Симона дава заявка за метаморфоза в своето кариерно развитие. Досега тя пробваше с композиции в поп стилистиката, които аз лично много харесвам. Знам, че няма да пренебрегне този стил, тъй като той е залегнал в нейната натура и умее да го интерпретира превъзходно – доказа го в „Гласът на България“.

„След края“ ни изненадва със своята свежа комерсиална нотка и полъх на лято. Танцувална, мелодична, дръзка – новата песен на изпълнителката ни я представя в светлина, която умело подхожда на нейните години и опит на сцената. При Симона всичко се случва поетапно. Тя се разгръща като съзидателна личност постепенно и открива нови пластове от себе си и почерка си като творец. Уважавам я заради това, че е толкова талантлива и добре възпитана. Безспорно не ѝ е лесно. Както на мен не ми е лесно да се докажа в моята професия. Защо? Защото вече във всеки един сектор и сегмент навлязоха хора с недотам изявени възможности и обратнопропорцинална на тях амбиция.

Харесвам Симона – не само защото е дъщеря на любимия ми изпълнител Глория. Симона доказа, че може и САМА. Има много участия, композира музика, мина през музикален формат. Без да ползва протекции… без да ѝ се дава наготово. Убеден съм, че е имала много тежки моменти по пътя си. Но знам, че Бог гледа и ще я награди в правилния за нея момент. Искрено ѝ пожелавам „След края“ да е това начало на още по-големи успехи за нея. С точния маркетинг и търпение ще покори много върхове на нашия скромен пазар. Тя има свой облик. Никога не съм смятал, че ще бъде от типа изпълнители като Гери Никол. Нищо против тях – постигнаха успехи, но някак аз съм за по-дългосрочната мисъл и по-устойчивото творчество. Това остава.

Затова смятам, че Симона има солидно бъдеще. Тя просто го може. Демонстрира го с песни като „Как искам времето да върна“, „Скрита в сърцето“, „Достъп забранен“ – уникални парчета, точно по мой вкус. Не се отказвай, Мони, да създаваш подобни композиции! Те носят твоята душевност. Експериментирай с инструменти, мотиви, теми!

Удивителна е и песента „Галина“, посветена на нейното детенце. Тя е създадена с некомерсиална цел. Обожавам флейта и такъв тип нежни инструменти, които придават изключителна хармоничност в музиката. Тази песен е отново нейно дело, а аранжиментът е на универсалния Калин Димитров. Напомня ми на красивия аранжимент на песента „Симона“, която през 1997 изпя нейният баща Илия Загоров. Толкова е трогателна – винаги плача на нея, от дете я знам. Както и дуетите му с Глория, с Мария Загорова като „Живея за теб“.

„Това съм аз“ е в дует с него и е също толкова лирична и ударна в същото време. Текстът е красив и откровен. Личи си, че е направена от сърце. Отново се казват някои мъдрости и истини, преминали превратностите на времето, получени като съвет и пречупени през преживяванията на едно вече порасно момиче с отговорности.

Симона Загорова цялата е музика. Това се вижда и от начина, по който пее и по който говори за произведенията си. Тя има мисъл и душа за изкуство. Вярвам и знам, че пред нея са много нови хоризонти. Нека бъде истински щастлива, влюбена, усмихната и творяща!

Снимка: Facebook