Гледах внимателно последни порции апокалипсис в парламента. Бих го нарекъл АКЪЛолипсис. Културата на обичайните заподозрени е отчайващо девалвирала. Атрофирал диалогизъм, покварено представителство, криза на управленската легитимност и лабилни нерви на хора без морал. Три партии предадоха сами себе си и избирателите си с резкия си идеологически обрат. Размяната на hatespeech – няма друга такава в Европа. Поведение на протагонизъм с усещане за ненаказуемост. Мръсни игри, които доведоха до това едно прекрасно младо момче да слезе от поста си на председател на Народното събрание. Кому бе нужно?

Не вярвам на никого, защото тези хора са като хамелеоните – сменят окраските си съобразно средата и интереса. Още от миналата година политиците си разчистват сметките на гърба на избирателите си. Всъщност не. От 32 години е така. Демокрацията е подритната. Най-накрая се сформира кабинет, който макар да се клатеше още от първия ден, даваше индикации за прогрес в някои направления. По-безскрупулна опозиция обаче не бях виждал. Жадна, подла, настървена за мъст и реваншизъм. Особено в лицето на Десислава Атанасова, Деница Сачева Томислав Дончев. И разбира се… на техния предводител.

Да, Петков и управляващата коалиция допуснаха грешки, но нима Борисов не ги допускаше? А какво наследство остави? Просто аурата на бащица и простодушен човек от народа караше лелките да се подмокрят, а чичковците да носят гордо тениски с надписи „Аз вярвам само на този човек“. Мутробарокът приключи и сега опасността да го върнем е назряла. Един изтъркан и порочен модел е напът да възкръсне. И то при доказани злоупотреби. А можеше просто в рамките на коалицията да постигнат консенсус и договореност по някои чувствителни параграфи. Но не. Всичко се приема лично. Всеки играе за себе си.

България е ограбена, поробена и изнасилена от посттоталитарната методика на една корумпирана, демагогична и сенилна власт. Лакоми за постове. Пазаруващи народни представители. Служещи на САЩ или на Русия. Но не и на собствения си дълг като държавници. Пошли сте и не знаете кога да спрете да си играете игрите. Господ гледа и някоя сила пак ще ни изправи на крака, защото ако зависи от нас, ние сами ще се погубим. Все още вярвам в чудеса. Вярвам, че парламентаризмът може да приеме друг, човешки, дипломатически облик. Вярвам, че кризисната комуникация може да е конструктивна. Ако и сега се провалите, пластовете в електоралните нагласи ще се разместят сериозно. Освен ако пак не сте решили да купувате гласове.

Снимка: Уикипедия