Постановката „Живак“ е един от актуалните опити за дуалистичното изразяване на традиционната регионална същност. Същност, която е формирала не само съзнанието на северозападния човек, а и на българина като цяло. Българинът е особена порода. Той е събрал в себе си енергия за два свята и насища душевността си с многолики алюзии и прелюдии. Ние имаме способността да внасяме в ежедневието си привкуса на еклектична екзотика в комбинация с доза мнителност, сарказъм, закачка и тъга. Минаваме през всички агрегатни състояния на духа. Първо сме любезни, сетне проявяваме и частица насмешка и параноя… и именно чрез процеса на самоусложняване на ситуациите ние оживяваме в един вече балкански уестърн, в който доброто и злото могат дори да бъдат другари. Просто защото сме диви, неопитомени, но със същата сила сме и благочестиви.

„Живак“ се играе на различни сцени, вече и в чужбина. Сценарият и режисурата са правдиви до последния детайл. Това е моноспектакъл, който редува различни истории на представители на Северозапада. Нравът на всекиго от тях се различава, но всички ги обединява това, че са човеци – със своите копнежи, успехи, грешки и страхове. Хуморът, който струи от всяка реплика, без да е натрапчив и крайно вулгарен, ни забавлява неистово и ни кара да се замислим за иронията на съдбата. За неизбежното, ала и за онова, което самите ние си причиняваме. Моноспектакълът на Димитър Живков под режисурата на Димитър Стефанов разкрива богата палитра от бита и културата на онзи регион, където кръвта ври въпреки недоимъка. Музиката е дело на Мартин Каров, а сценографията – на Димитър Димитров. Диалектът е специфичен и придава уникално весел нюанс на севорозападната лингвистика. Ударенията върху думите и бягството от книжовните форми създават усещането за необузданост, автентичност и силна връзка с корените.

Героите са сърдечни хора. 3 са основните разказа. Здравко е леко недодялан здравеняк, който няма много опит с жените, но просто изведнъж се влюбва. Когато се сдобива с дъщеря, животът му добива смисъл. Следва го най-добрият му приятел – Снайперът, с когото попадат в множество комични и опасни ситуации, където тестват приятелството си. Доказва се, че и големият, снажен мъж може да бъде мил и привързан. Като един живак, който в същото време се смалява и притихва, когато не може да контролира събитията. Най-грозната жена в селото се оказва най-алтруистичната. А най-богатият може в един момент да се лиши от сделката на живота си, за да опази принадлежността си.

Валентността между отделните герои често е взривоопасна. Понякога така те изразяват и своята близост. Не е прието да си особено нежен – прекалено изтънченото възпитание може да стане предмет на подигравка сред околните. В същото време, в обичаите ни се шири една диверсификация от сладки и леко безразсъдни действия, които в рамките на постановката на живо ни кара да се присмиваме сами на себе си и да осъзнаем колко сме дребнави понякога. Как битовизмите, еснафщината и издайническо-дезертьорските ни подбуди са толкова нелепи и в стил „гузен негонен бяга“, че виждайки се отстрани, успяваме да намерим силата и мъдростта да им се надсмеем. Ех, надали другаде някъде има такъв народ… И за хубавото, и за не чак толкова хубавото.

Демографията и географията на „Живак“ не са единствената му опорна точка. Аз просто осъзнах в пълна степен какво е да си добър актьор и колко качества следва да имплементираш в образа си. Този образ има плътност, душа, послание. В случая един актьор изигра над 10 образа със завидна динамика и лекота. А ти освен добър оратор, трябва да си и акробат, танцьор, певец – да умееш да убеждаваш и чрез други способи на въздействие. Понякога няма по-категорично изкуство от театъра, което така да обединява различните други видове изкуства в една изкусна конвергенция.