Много хора чуват и говорят за регресията като средство за помощ, но колко от тях наистина познават нейната методология? Истината е, че регресията е интимно преживяване, чието познание човек трябва да използва главно за себе си и своето израстване. В действителност процедурата по открехване на предишни форми на съществуване има различни проявления. Някои водещи си служат с хипноза, а други – с медитация.

Хипнозата е опасна, защото може да бъде манипулативна. Да прокара желано или нежелано внушение. В крайна сметка никой не се подлага на регресия, за да бъде принуден да повярва в нещо. Напротив – той сам трябва да достигне до съкровищницата на своето подсъзнание. Тя – регресията, е портал във и към времето. След смъртта на моята непрежалима баба по естествен път достигнах до темата за отвъдното, знаците от починали близки и регресията. Интервютата на Христо Нанев – известен писател и езотерик, облагородиха моя мироглед по темата. Той изследва дейността и живота на Слава Севрюкова и други наши феномени със свръхестествени способности. Посветил е живота си на тази материя.

Според него регресията е деликатен процес. Там само „изкусни ръце“ трябва да моделират. Може да се каже дори и че тя представлява контролиран сън. Не е опасно да заспиш, защото и в това състояние можеш да възпроизвеждаш информация. Температурата на тялото се понижава, а ти… се връщаш назад към спомените си, които душата ти е съхранила. Методът чрез медитация е по-акуратен, тъй като чрез него човек запазва свободната си воля, по всяко едно време може да прекрати сеанса и да осъзнава, че това, което говори, му се е случило наистина. Впечатленията, които се придобиват, е добре да се споделят, но ако се анализират критично, е редно това да се случи след самия акт. Имаш на разположение цял живот, за да проучваш казаното от самия себе си – за целта получаваш аудио запис. Животът ни не е самоцелен. Има милион причинно-следствени връзки. Дълбочината на разбирането на даден проблем или потребност ни прави по-духовно извисени и благородни.

Разумно е да приемеш истината, а не да вървиш сляпо срещу своята програма и карма. Незнащият допуска, че всичко е в неговата власт. Реално ние имаме и духовни покровители, и начертан път. Маршрутите и нагласата обаче ние си ги избираме. Нерядко се случват и отклонения от земния път. В такива случаи регресията много помага за ориентир. Не е препоръчително да се извършва заради нездраво любопитство. Нужно е да имаш конкретен казус в или пред себе си. Тя няма да промени необратимото, предопределеното. Но може да смекчи обстоятелствата, да облагороди разбирането ни за самите себе си. Освен това привнесените от предишни инкарнации здравословни проблеми или страхове могат да бъдат заличени. Може да подобри психическата ни нагласа. Но не е универсален лек.

Регресията не се провежда без изричното благоволение на духовните наставници. Тя подпомага интуитивните усещания и улеснява пътя до познанието за нашия произход. Затова от изключително значение е ролята на провеждащия я. Той държи ключа към успешния резултат от нея. Опитът му позволява да навигира влизането и излизането от емоционални ситуации. Не е изключено човек да заплаче, да се стъписа, да се възпротиви. Тогава е необходима неговата намеса, за да изглади самия процес. Като земни хора ние приемаме от „грапавината“ на нашия материален свят. По-примитивни сме.

Регресиите дават познание и за древността. От тази гледна точка са изключително утилитарни.

Често чрез надникване в предходни съществувания се получават възстановки на изчезнали континенти. Те отчитат сензитивността и телепатията на древни цивилизации. Например – Атлантида. Атлантите са комбинация между хора и извънземни, а самата Атлантида е „лабораторията“ на извънземието.

Минаваме и през различни религиозни трактовки – политеизъм-монотеизъм-човек е Бог. И стигнем до балансираната констелация, че човек не е лишен от божественост, но не е Бог.

И знаете ли, драги читатели, светът има способността да се трансформира, но тези промени настъпват постепенно и са ендогенни. Регресията ни подарява възгледа, че смъртта не е край. Тя е естествен завършек на земния ни път. Душата продължава да живее и да трупа опит в света на отвъдното, където развитието не спира, но там то е много по-подредено и волево. Плътските ограничения и стеснените кръгозори отпадат.

Подкрепям всекиго, който би се подложил на регресия, стига причините му да не са продукт на каприз, модно увлечение или от скука. Регресията разкрива много за духовните йерархии и крепители, за небесните пристанища, за божествения и личните ни избори…И още, и още… Ако сте готови за това или изпитвате необходимост, опитайте и ще разберете.