Отново ухае на зима. Дали ще възцари възстановка на „Лукановата зима“? Мирише на студ, глад, неизвестност. Единствено надеждата умира последна. Клише, създадено, за да оправдаваме и най-нетърпимото положение. И все пак – човекът е устроен, за да се приспособява към нови условия на оцеляване и да калява себе си в изпитания от всякакъв характер.

Зимата на 1990 г. и въобще първите години на прехода са белязани от изумителна инфлация, масова апроприация и тотален безпорядък. Ние, децата на демокрацията, сме от малко по-друго тесто и знаем 2 и 200. Нямам особени съзнателни спомени от съвсем началните години на промяната. Но знам някои факти.

Трудно е било снабдяването със стоки от бита и първа необходимост. Външният дълг на страната тогава възлиза на баснословната сума от порядъка на 11 милиарда долара. Безработните надхвърлят 350 хил. и се случват рокади и безразборни съкращения на щатове и кадри. Впоследствие тази идеология доизвършват „сините“, продали предприятия на безценица в още по-смутни години на управление, когато и доларът се срива главоломно. Помня опашките за хляб. Настъпилата анархията. Хората започнаха да си завиждат, да се сравняват, да се конкурират непочтено. Досега, когато вече се умориха от това. И си искат нормалността.

„За Бога, братя, не купувайте!“. Макар икономисти да твърдят, че точно с увеличаване на покупателната способност се разширяват пазарите. Сега в калиталистическия строй вече имаме всякакви по рода си магазини… И какво от това, щом стандартът ни не е помръднал, а минималната ни работна заплата е вероятно най-ниската в целия ЕС?

Нека припомня какво точно се случва през 1990 година във вече посттоталитарна България, която обаче все още не е отмила следите от комунистическия строй, а тепърва бере гнилите му плодове. Безспорно Андрей Луканов е една от ключовите фигури от зората на демокрацията. Първото му правителство като премиер датира от 8 февруари 1990. Проблемите започват още от 29 март, когато заради натрупан външен дълг в размер на 11 млрд. долара и 26 млрд. долара вътрешен дълг той спира изплащането на външния.

Междувременно от фискалния ни резерв изчезват 2 млрд. долара. Луканов не успява да изгради ефективна политика за пазарна икономика. Преустановен е държавният контрол по създаването на фирми зад граница, в резултат на което потъват държавни капитали навън. Освен това няма събираемост на печалбите от фигуриращите тогава задгранични дружества с български дял. Те са на стойност близо 1 млрд. долара, става ясно от данни на Националната служба за защита на конституцията.

На 10 юни у нас се състоят първите демократични избори за Велико народно събрание, спечелени от БСП. Привържениците на дясната политика, на инакомислието и вятъра на промяна въстават срещу вота, определяйки го като предизвестен от БКП.

На 7 август Луканов депозира оставката на първото си правителство, но на 22 септември сформира втория си кабинет.

Кризата около дълговете и резервите ни започва да става осезаема. Бензиностанциите остават без гориво, а рафтовете на магазините са опразнени. Спомням си, че дядо ми с нечовешки усилия ми е намирал бебешка храна.

Започват първите протести. На 26 ноември се надига барикада от митинги. Това принуждава Андрей Луканов да подаде оставка на 29 ноември. Правителството му продължава да управлява до 19 декември, след което пада от власт.

Образът на първия премиер след промените е противоречив и се отъждествява със знакови фигури от мутренските групировки. Той е сред техните инициатори. Други негови сподвижници от БКП са Александър Лилов и Петър Младенов. Именно те се включват активно в политическия живот след оттегляне от властта от страна на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Луканов почива на 2 октомври 1996 г., поразен от 4 куршума. Кратка политика, незапомнена с нещо добро. Но също така и кървава, мътна и разорителна.

Политическата зима тогава прилича поразително на тази сега. Ледени висулки като копия се спускат над нас и ще засегнат най-пряко и болезнено народа, ако той не спре да бъде пасивен. Каква е доктрината, няма толкова значение, колкото дали държим да сме нещо по-различно от васали и пролетариат. Мека или тромава, зимата не трябва да предполага летаргия. Нямаме нужда от родоотстъпничество, мрежи от партенки, духовно пиянство и „политически бурени. Както Ботев прокламира – спасението е в революцията.

Встъпи в длъжност новото ни правителство. Засега дейността му се приема противоречиво… най-вече заради високите сметки за електричество и газ, инфлацията и зеления сертификат.

От друга страна, икономисти като Димитър Радев уточняват, че имаме фискално пространство и добро управление на публичните финанси, ниски нива на дълг и стабилна банкова система. Ограничаване на кредитирането пък е мярка на БНБ в посока увеличаване на антицикличния качиталов буфер. Банковата консолидация не спира.

Но аз някак продължавам да не вярвам, че всичко е така розово. Винаги всяко начало е започвало с протоколни усмивки, гръмки заявки и противопоставяне на старото. Колко политически зими изминаха от прословутата 1990…

Тази зима е особено дискомфортна. Не само заради опасенията на притиснатия до стената бизнес. Не само защото януарските и февруарските сметки ще бъдат колосални. Не и единствено заради коронавирусната криза. А защото се връщаме назад. Стари обещания, маскирани зад нови маркетингови формулировки. Надявам се само и действията да не бъдат подобни на някогашните, защото онази държавност рухна и трябва да си построим нова. А тя следва да функционира по адекватен за съвремието ни модел. Зимата е приказен сън, в който стават и чудеса… Вие вярвате ли още в такива?