Какво е журналистиката в търсене на решения? Един въпрос, чийто отговор несъмнено изисква дълбочина. В днешно време кредитът на доверие спрямо журналистиката е почти на изчерпване. Защо? Устоите и фундаментът са крехки, обругани, прекършени. В основата си журналистиката трябва да бъде открита, критична, вдъхновяваща. А всъщност често ставаме свидетели на обслужване на интереси. И все пак – не всичко опира до раболепие, кървави хроники или сензационност. Има и добри примери. Важното е обаче, когато отразяваме проблемите, не просто да ги констатираме монотонно, безразборно и самоцелно.

Проблемите трябва да бъдат разрешавани – в противен случай журналистиката е нищо повече новинарска, от лаконично-съобщителен характер. Трябва някой да постави въпроси, да зададе императиви. Трябва ни хигиена, грамотност и последователност. Нужен е социалният коректив и експеримент. Живеем в свят с колизионни, криворазбрани ценности и идеали. И някой трябва да излезе и да каже как да стопим различията. Различията са най-голямото зло на нашето съвремие. Преди време една приятелка ми каза следното: „Редно е да търсим това, което ни сближава – приликите си, а не непрестанно да търсим разликите и да създаваме изкуствени противоречия“. И беше безумно права. Никой няма нужда от това. Журналистиката в търсене на решения не е съвършена, не е инструмент за абсолютна ефективност, но е начин… И в този ред на мисли тя ни е жизнено необходима.

Преди известно време присъствах на конференция под наслов „Журналистика в търсене на решенията“ – #SolutionJournalism. Събитието се състоя в Sofia Event Center в Mall Paradise на 4 ноември 2019 г. и ме вдъхнови силно. В него се включиха:

– Нейно Превъзходителство Херо МУСТАФА, посланик на САЩ в България;

– Райнер АДАМ, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман“;

– Ленко ЛЕНКОВ, програмен директор във Фондация „Америка за България“;

– Мария ЧЕРЕШЕВА, зам.-председател на УС на Асоциация на европейските журналисти-България;

Дейвид БОРДМАН, председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University;

Луси ЧЕРНА, Solutions Journalism in CEE, проектен координатор в Transitions Online;

Никита ПОЛЯКОВ, заместник-главен редактор на чешкия ежедневник Hospodarske Noviny.

Според Никита Поляков журналистиката, насочена към решения, не е лобизъм. Тя не трябва да бъде пропаганда по същността си. Той смята, че подготовката и качеството при нея са ключови. Други важни компоненти от дейността са свързани с това да се провери информация и респондентът и да се концентрираме върху една от причините за даден проблем/явления/процес, например – самоубийствата.

Поляков е на мнение, че усилията невинаги биха били оценени. Някои министри и експерти са скептични относно идеята на тази журналистика. „Но така пък може да оборите властите“, твърди той.

Нужни са и различни инструменти за ангажиране на журналистиката, за да имат устойчивост самите теми. Събирането на истории е ценно. Препоръчително е да се мисли за читателя, но не по силата на догматични правила. Водещ следва да е инстинктът на журналиста.

Луси Черна уточни, че в Чили и Япония се пораждат редица социални проблеми, които могат да послужат като основа за емпиричен материал. Интересни и завладяващи съзнанието теми, са образованието, насилието, дискриминацията във всички форми, етническите сблъсъци. Тази журналистика не е теории и политики. Дебатът представя различни гледни точки на утилитарност.

Дейвид Бордман изрази становището, че много популисти успешно нападат медиите. По думите му те са симптом за недоверието в обществените медии и черпят дивидент от него. Лошите управници ненавиждат тази журналистика.

Освен това е важно да спомена, че много журналисти се страхуват този вид журналистика да не събуди подозрение за застъпничество.

Бордман отбеляза, че конструктивната журналистика носи парадигмата, че е необходимо балансирано меню от новини. „Търсенето на решенията обаче касае героите“, убеден е той.

Луси Черна взе отношение по темата за метриката на въздействието върху аудиторията. Според нея тя е относителен и труден процес, който понякога зависи от законодателни промени и отнема време. Много повече примери за такава журналистика има в САЩ – още от 80-те години.

На тази конференция присъствах като тогавашен представител на Bloomberg TV Bulgaria, но и като журналист по призвание и душа. Мечтая за този момент, в който ще имам трибуна да бъда полезен на уязвими групи, без да прокламирам каквато и да било пропаганда, а ще се включвам активно в каузи от обществена полза. Съвършени решения няма. Тази журналистика е проводник на добри идеи. Тя е посредник и в борбата с фалшивите новини. Нужен е диалог с аудиторията. Схемата трябва да се разбие. Фундаменталните практики трябва да претърпят еволюция. Положителното в данните – това е ключът.

Поставяйки проблема във фокуса на общественото мнение, ние ангажираме емоционалната интелигентност на масите. Време е да събудим чувството си за справедливост и да пристъпим към действия за преодоляването на времевите, пространствените, геополитическите, социалните и нравствени несъответствия. Журналистиката в търсене на решения – ето един от начините. Нейното бъдеще е тук и сега.